„Лазарица“ – един съвременен прочит на писаната през 1979 г. за големия Григор Вачков пиеса предлага Сливенският театър. Многократно е поставяна в различни театри в България знаковата Радичкова пиеса за Лазар, който всеки сезон остарява с десет години на кичестата круша със свраче гнездо и емблема на орел върху ствола. Радичков е написал моноспектакъл за един артист и въображаемо, ожесточено от човешкото предателство куче. Сякаш този човек стои на някаква кула и в последните си минути на този свят си представя как животът е минал покрай него и през него...
Минаването на Лазар през четири сезона, по пътя към смъртта, не става по логиката на психологическия, на реалистическия театър. Кое ражда Радичковия абсурдистки поглед към битието?
Светът, в който живее българинът, става все по-парадоксален с разминаването между думи и дела, между лицемерния морал и безчестните действия. Радичков пише: „Човекът е същество хитро и умно, макар че през живота си повече хитрува, отколкото да усъвършенства ума си. Обикновено накрая остава излъган, обаче това не бива да му се казва.”
постановка Петър Денчев сценография и костюми Петър Митев музика Пламен Мирчев - Мирона
участват : Августин Демерджиев, Димитър Марков, Ивайло Гандев, Йоана Буковска / Яна Бобева,
Мария Панайотова, Самуела - Ивана Церовска и Станислав Кертиков.
Едва ли, когато чуем „опера“ първите ни асоциации са обвързани с абсурд, парадокс, свободни асоциации, сюрреалистични видения… Точно такова забавление обаче ни предлага Алехандро Ходоровски. През палитрата от двадесетина миниатюри, свързани чрез тънката нишка на иронията, пародията, асоциацията и нестандартния хумор преминават най-различни стереотипи, социални типажи, надежди и илюзии, че живеем в един смислен и подреден свят. Ходоровски преобръща всичко това – той не само осмива останалите, дефектните типажи в системата, грешките и дупките, нулите и празнините, а в крайна сметка се подиграва и на самите нас, които си мислим, че имаме отговори, че сме по-умни от всички останали. А вероятно се надсмива и на самия себе си. Спектакълът на Петър Денчев би искал да попита кои сме и къде сме в един свят изтъкан от правила, наредби, очаквания, изисквания? Къде сме, собствено, ние хората сред морето от идеи и философски концепции за нашето съществуване? „Защо са ни отредили такъв свят?“ пита трагично-комичната пиеса чрез гласовете на своите объркани типажи. И сигурно има основание, че са ни отредили точно такъв свят. Защо ли? Предстои ви да видите.
Превод и режисура - Владимир Петков Сценография - Николай Николов Музика - Мишо Шишков - син Текстове - Иван Димитров
Една ярка комедия, изпълнена с различни гледни точки към ситуацията наречена "търсене на работа". Някои от тях са се състояли, други - не, а трети може би никога няма да се състоят.
Те са реални и абсурдни с тръпчивия вкус на нашето ежедневие. Участват : Албена Михова, Петко Венелинов, Августина-Калина Петкова и Велизар Емануилов.
Спектакълът е реализиран със съдействието на Община Сливен. Премиера - 11.02.2021 год.
Сценична версия и режисура - Стайко Мурджев
Сценография и костюми - Петя Боюкова
Авторска музика - Петър Дундаков
Сценична пластика и движение - Мариана Йотова
Мултимедийна среда и дизайн - Албена Баева
Фотограф - Иван Дончев
Плакат - Радослава Даскалова
Един спектакъл, който си служи не само с драматичния текст на автора, но и с неговата поезия, която отваря вратите към един свят на нестихващи тревоги и меланхолия. Една от най-емблематичните любовни истории, оживява на сцената на сливенския театър. ,,В полите на Витоша“ е пиеса, побрала в себе си личната изповед на поета, драматичната му любов с Мина Тодорова и невъзможността чувството и разума да вървят ръка за ръка. Любовта като чувство, дълг и проблем в един свят на интриги и манипулации. История за една любов, благословена не от ритуал или традиция, а от сърцата, за които и смъртта не е раздяла.
Участват : Христо Мутафчиев, Бойка Велкова, Иван Николов, Мария Панайотова, Ивайло Гандев, Димитър Марков, Августин Демерджиев и Вяра Начева. Премиера - 21.09.2020 год.
постановка - Августин Демерджиев
текст и сценография - Мария Павлова
художник - Александра Цветкова
участват : Ивайло Гандев, Димитър Марков и Николина Велчева.
"Ден, в който ставам с година по-стар и без стотинка по-богат!". Това е мнението на Скрудж за Коледа и всеки друг празник, който не му носи нищо друго освен излишни разходи. А ние знаем много добре, че известният скъперник никога не би направил разход, който не е в негова полза! ,,Тъмнината е евтина и за това я харесвам!", отбелязва самият той. Човек, отрекъл се от семейство и морални ценности в името на успеха. Стиснат, алчен и нечовечен.
Но една нощ всичко се преобръща и пред него се откриват възможността и надеждата за едно ново начало.
Как е възможно един сън да промени човека? Не сън, а магия! Магия е това!
Постановки 
