превод Венцеслав Асенов постановка Венцеслав Асенов сценография Теодор Киряков музика Павел Васев сценична пластика Емил Видев
Участват актьорите : Любомир Нейков, Димитър Марков, Ивайло Гандев и Наталия Георгиева.
Двадесет и пет години преди оскарите за „Баншите от Инишерин“ беше „Самотният запад“ – последната част от трилогията за Конемара, която стъписа света със своята дръзка откровеност. За първи път на Сливенска сцена най-мрачната, но и най-смешната от всички пиеси на Мартин Макдона, която и днес не слиза от световните сцени.
Авторът Мартин Макдона омесва в едно абсурдни до лудост персонажи с вулгарно остроумен диалог, а болезнената самота между тях ни изправя пред трудни морални въпроси.
Има ли шанс светът да оцелее, когато човек е прогонил Бог от сърцето си? Порокът никога досега не е бил толкова забавен и провокативно смешен, особено когато на сцената е неустоимият ЛЮБОМИР НЕЙКОВ!
Драматизация - Венцеслав Асенов Режисьор Ивайло Гандев
Музика Павел Васев Хореография Марин Удварев
Участват актьорите : Димитър Марков, Августин Демерджиев, Марио Топалов,
Вяра Начева и Мария Манолова/Николина Янчева.
Всяка приказка е пазител на онези ценности, благодарение на които сме ние днес.
Забързани в ежедневието пропускаме усмивката, жеста, думата, които ни правят хора.
„Само за няколко мига и ето - лошите мисли нахлуват в човека“ и могат да причинят непоправими щети и нещастия - не само на околните, но и на нас.
Историята, разказана от Вилхелм Хауф преди 200 години, за малкият Мук, който благодарение на своята наивност, доброта и прозрение за света успява да се измъква от сполетяващите го беди и нещастия, намират отражение и в нашата интерпретация на „Малкият Мук“ .
Колко е силно едно проклятие? Колко е издръжливо едно приятелство? Колко е силна майчината любов? А Любовта?
Възможно ли е сънят да лекува?
...
И защото - Приказките не са празни приказки!
превод Харалампи Аничкин постановка Петър Денчев сценография Петър Митев музика Христо Намлиев
Участват : Вяра Начева, Мария Манолова и Яна Георгиева.
Хайде само за миг да си представим, че Отело не е измъчван от съмнения, а че всъщност Дездемона наистина е неговият най-лош кошмар. Не само най-лошият кошмар, това е и най-желаният му блян. Онова крехко девойче от Шекспировата пиеса тук е заживяло живота на съзряваща жена, разпъната между ролите на съпругата и разглезената аристократка. Тя фриволно задоволява своите нужди, когато и както й се поиска, опознавайки и най-мрачните кътчета на своите желания. Как тогава да не повярваме, че Отело я удушава не заради измаменото доверие, а заради заслужените прегрешения? Е, Пола Вогъл не само ни позволява да си го представим, а и дори ни задължава да го претворим в действителност на сцената, за да го представим на зрителите със сочен език, атрактивна интрига и зрелищни сблъсъци на характерите. Така че ако някога сте си мислили какво би било ако измислицата на Яго е истина - елате да видите. Дездемона не само е невярна, тя с удоволствие посещава своята приятелка на нощта Бианка. Емилия, нейната слугиня иска да я предпази, за да не загуби работата си в това самотно пристанище, но възелът на интригата така бързо се завързва, че накрая не е ясно чия глава първа ще падне...
"ЛИРИЧНИ ОТКЛОНЕНИЯ" поетичен спектакъл по стихове на български автори
Постановка - Димитър Марков
Участват : Ивайло Гандев, Мария Манолова, Самуела-Ивана Церовска и Димитър Марков.
Спектакълът е изграден по стихове на български поети от Възраждането до наши дни: Христо Смирненски, Елисавета Багряна, Пeтя Дубарова, Огнян Фунев, Миряна Башева, Маргарита Петкова, Иван Радоев, Христо Фотeв, Борис Христов, Христо Ботев, Любен Гройс, Атанас Далчев, Георги Господинов, Ани Илков и Мария Донева.
„Лазарица“ – един съвременен прочит на писаната през 1979 г. за големия Григор Вачков пиеса предлага Сливенският театър. Многократно е поставяна в различни театри в България знаковата Радичкова пиеса за Лазар, който всеки сезон остарява с десет години на кичестата круша със свраче гнездо и емблема на орел върху ствола. Радичков е написал моноспектакъл за един артист и въображаемо, ожесточено от човешкото предателство куче. Сякаш този човек стои на някаква кула и в последните си минути на този свят си представя как животът е минал покрай него и през него...
Минаването на Лазар през четири сезона, по пътя към смъртта, не става по логиката на психологическия, на реалистическия театър. Кое ражда Радичковия абсурдистки поглед към битието?
Светът, в който живее българинът, става все по-парадоксален с разминаването между думи и дела, между лицемерния морал и безчестните действия. Радичков пише: „Човекът е същество хитро и умно, макар че през живота си повече хитрува, отколкото да усъвършенства ума си. Обикновено накрая остава излъган, обаче това не бива да му се казва.”
Постановки 
"ЛИРИЧНИ ОТКЛОНЕНИЯ"
