| НОВИНИ |
|
|
|
 На 16-ти януари 2021 год. в София
ПОЧИНА актьорът БОРИСЛАВ СТОИЛОВ Той беше част от трупата на Сливенският театър през 1985/1990 година.
Невероятен човек, всеотдаен актьор, истински приятел, обичан колега. ПОКЛОН, БОРЕ! ДТ "Стефан Киров" Сбогом, Боре! Скъпа и светла е паметта за твоето творческо присъствие в Сливенския театър! С благодарност и поклон си спомняме за него! За актьора Борислав Стоилов и неговата отдаденост на театралното изкуство – аплодисменти!
Колективът на Сливенския драматичен театър
ОТИДЕ СИ АКТЬОРЪТ БОРИСЛАВ СТОИЛОВ на 21 декември 2020 година в Сливен
П О Ч И Н А АКТЬОРЪТ МИХАИЛ ИЛИЙКОВ НАПУСНА НИ ЕДИН АКТЬОР, ОЧАРОВАЛ ПРЕЗ ГОДИНИТЕ ПУБЛИКАТА С ТАЛАНТА И ПРИСЪСТВИЕ НА СЦЕНИТЕ НА СМОЛЯНСКИЯТ, СЛИВЕНСКИЯТ, БУРГАСКИЯТ И ДРУГИ ТЕАТРИ. ПУБЛИКАТА ГО ОЧАКВАШЕ С НЕТЪРПЕНИЕ И ИЗПРАЩАШЕ С ОБИЧ. ЧИСТА, НЕПОДПРАВЕНА, ИСТИНСКА. ПОКЛОН ! Погребението ще бъде на 22 декември в 11.30 часа на Новите гробища . От екипа на Драматичен театър „Стефан Киров“ – Сливен Сливенски драматичен театър „Стефан Киров“
ПРОЩАЛНО
за актьора МИХАИЛ ИЛИЙКОВ
ПОЧИНА СЛИВЕНСКИЯТ МИСТЪР АСКЕЕР
С дълбока скръб съобщаваме на театралната общност, на нашата публика и всички приятели на театъра, че на 78-годишна възраст напусна този свят актьорът от трупата на Сливенския драматичен театър Михаил Илийков, носител на две големи театрални награди – „Аскеер“ за мъжка роля и „Икар“ за чест и достойнство.
… Роденият в Златоград родопчанин Михаил Илийков се гордееше, че записа в артистичната си биография над 40 години на сцената на Сливенския театър и пет сезона в състава на театралната работилница „Сфумато“. За кратко време той е бил актьор и в театрите на Смолян, Габрово, Бургас, Ямбол и Бургас.
Връх в творческата биография на Михаил Илийков е ролята му в спектакъла „Джендем хан“ на Иван Добчев, по мотиви на книгата на Екатерина Томова „Забравени от небето“, с която той стигна до първата си национална театрална награда „Аскеер’92“, за водеща мъжка роля. „Джендем хан“ с Мишо Илийков записва в историята си 70 представления.
Той обаче припознаваше като свой образ Йовковия Златил. Когато през 2014 г. Михаил Илийков получи наградата на САБ „Икар“ за чест и достойнство, той каза: „Аз съм Златил на българския театър!“. Имаше дълбоко основание за това. В образа на Златил се превъплъщава два пъти – играе в представлението на „Сфумато“ „Грехът на Златил“ на режисьорката Маргарита Младенова, а по-късно е разпределен за тази роля в спектакъла „Боряна“ на Иван Урумов. Златил за него беше моралният стожер, който се опитва да съхрани разпадащия се около него свят.
Михаил Илийков е изиграл много роли, от които само в летописа на Сливенския театър са записани 65, получил е много аплаузи. Сливенската публика помни неговия Господин Балкански от едноименния спектакъл на Борислав Чакринов, Димитър Мечев от „Солунските съзаклятници“ на Пламен Марков, Македонски от „Хъшове“ на Христо Церовски. Летописът на Сливенския театър пази спомени за ролите му от 1977 г. насам, първата в „Провинциални анекдоти“ от Вампилов, четири години по-късно – Нещастливцев в „Лес“ на режисьора Енчо Халачев, през Людвиг XIII в „Тримата мускетари“, през участията му в почти всички сливенски спектакли на режисьорите Слави Шкаров, Пламен Марков, Борислав Чакринов, Иван Добчев, Маргарита Младенова, Снежина Танковска, Станислав Носович, Асен Шопов, Иван Урумов, Елена Цикова. До последната му роля на Омир в празничния спектакъл „Песента на музите“ за 100-годишнината на Сливенския театър.
Театърът беше неговия дом, неговата любов, неговото упование. До последен дъх Михаил Илийков живя в театъра и с театъра. До последно участваше в представления и присъстваше на репетиции, дори да няма роля в поредния спектакъл. 75-годишнината на Михаил Илийков бе отбелязана в Камерната зала на театъра, след поредния сливенски Есенен театрален салон.
Колективът на Сливенския драматичен театър изразява своите искрени съболезнования на семейството, близките и приятелите на незабравимия Михаил Илийков, който остава знаково лице в историята на сливенската трупа.
Прощаваме се с колегата Михаил Илийков с огромно колегиално признание. За неговия многогодишен театрален труд, за неговото доживотно горене и отдаденост на театъра – Аплодисменти!
Поради независещи от нас обстоятелства, спектаклите "В полите на Витоша" (15.12.2020) и "Скрудж, привидения в мрака" (17.12. 2020) няма да се състоят ! Билетите важат без презаверяване, както следва: "В полите на Витоша" - 21 януари 2021год. "Скрудж, привидения в мрака" - 12 януари 2021год. Молим да ни извините за причиненото неудобство ! --------------------------------------------------------------------------- Уважаеми колеги,През последната седмица се появи публикация във вестник “Дневник” (30.06.2020), озаглавена “Сектор “Култура” ще получи европейско финансиране за възстановяване след кризата”. Тази статия резюмира среща, на която са присъствали министрите на културата, на труда и социалната политика, вицепремиерът Томислав Дончев и представители на общини - не се уточнява кои са те. Текстът изтъква, че препоръките на Европейската комисия, с които е придружена помощта са за продължаване на реформите в културата. В тази статия също така присъстват цитати на думи, казани от г-н Асен Асенов, директор на Фондация “ЕДНО за култура и изкуства”, в които на произволен принцип е споменат Сливенският драматичен театър “Стефан Киров”.Г-н Асенов изтъква, че са необходими реформи в сферата на културата, с което сме склонни да се съгласим. Но изказването му като че ли не е съобразено с познанието на локалната ситуация. Заедно с това той съобщава, че сливенската публика вероятно е лишена от диференциран сценичен културен продукт поради наличието на театър с щатна трупа в града. Бихме искали ясно да заявим, че Сливенският театър има дълга биография в театралната история на България. Всеки един регионален център в България има своята специфична ситуация, моментно развитие и институциите, които съществуват в него се съобразяват с този контекст и развитието на рецептивния капацитет на неговата публика. Историческото развитие на българския театър е силно свързано, както с неговата образователна, така и естетически възпитателна функция, която все по-често се измества от политиките на културните индустрии. Трудно можем да се съгласим, че изкуствата и културата са преди всичко социална услуга, а не конгломерат от функции и рецепции.В настоящата ситуация Драматичен театър “Стефан Киров” Сливен работи спрямо условията за финансиране, които предлага Министерство на културата, поддържайки балансиран репертоар, съобразен с националните реалности. Театърът има своята локална и регионална функция да поддържа местния културен живот и да отговаря на предизвикателствата на времето спрямо своята функция определена от Закона за закрила и развитие на културата. В настоящата ситуация, със съществуващата заплаха от COVID-19, която е все по-трудно предвидима и предлага нови предизвикателства пред управлението и творците, ние смятаме, че трябва да поддържаме линията на театъра като място за общуване, среща, разговор и дебат. Това не означава, че се противопоставяме на възгледите за жанрово разнообразие, за диференциация и увеличаване на рецептивния капацитет на публиките. Но това би могло да стане само в партньорство с настоящите институции, чрез интегрален подход за развитие на творческите състави, публиките; на базата на публично-частно партньорство, а не чрез отстъпване на вече установени центрове.Драматичен театър “Стефан Киров” Сливен вече има известна биография с различно функциониране от това на щатен репертоарен театър. В периода от 1997-ма до 2000-та година той беше със статут на свободна сцена, което декласира институцията и областния град от свой собствен театър. За сметка на това сцената на театъра се превърна в пространство за комерсиални проекти и гостувания, които вместо да разширят контекста и да включат града в един нов поток от идеи и експерименти, сринаха местните рецептивни нагласи. Намеренията са едно начало, но реалностите и ресурсите, с които разполагаме са онова, което определя фактическите резултати. Практиката от близкото минало показва, че разрушаването на структурата на един репертоарен театър с щатна трупа много бързо води до упадък и на постановъчните практики, до невъзможност за истинско театрално производство. България е държава с намален демографски потенциал и това значително стеснява възможностите за попълване на техническите, административни и артистични кадри, а бързото разграждане на трупите води до упадък на професионалното качество. Дори наличието на силна социална политика не би могло да компенсира този едновременно социален, икономически и образователен разлом, определен от дисбалансите в сектора.След продължителни усилия на обществеността, статутът на Сливенския театър бе възстановен след 2000-та година, макар и в ограничени рамки. В тази сложна ситуация на разрушени традиции и обществени навици, управата на театъра започна да гради своето лице отново - с нов репертоар, с нови лица. Управлението на театъра създаде и фестивал - “Есенен театрален салон”, който да предлага на местната публика най-добрите заглавия от националния афиш. Наши спектакли са гостували и на редица фестивали в чужбина. Бихме се радвали и на партньорство, което да ни позволи да показваме и чуждестранна, разнородна и мултижанрова продукция.
|
||
|
Т Ъ Г А която почина на 13 март 2020 година в Сливен на 84-годишна възраст, след дълго и тежко боледуване. Поклон пред светлата й памет! От колектива на Драматичен театър „Стефан Киров“ - Сливен |
ЕКИПЪТ НА СЛИВЕНСКИЯ ТЕАТЪР ЩЕ СЕ ВКЛЮЧИ В ШЕСТВИЕТО ПО СЛУЧАЙ 24 МАЙ - ПРАЗНИКЪТ НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И КУЛТУРА В СЛИВЕН. ТРЪГВАНЕТО ЩЕ БЪДЕ В 11 ЧАСА ОТ ГРАДСКАТА ГРАДИНА.
ПО НАДПИСА ЩЕ НИ ПОЗНАЕТЕ!
В спектакъла "Тектоника на чувствата" вместо Николина Велчева, ролята на ЕЛИНА ще изпълнява актрисата Ирина Митева позната като госпожа Фотева от телевизионния сериал "Откраднат живот".
НАГРАДА ЗА РЕЖИСУРА
на Дамян Тенев
за спектакъла “Една торба барут ”
по Йордан Йовков
на ДТ “Стефан Киров” - Сливен
на Международния фестивал
ДРУМЕВИ ТЕАТРАЛНИ ПРАЗНИЦИ НОВА БЪЛГАРСКА ДРАМА 2018.
Спектакълът "Епопея на забравените" е поканен за участие в НОЩТА НА МУЗЕИТЕ в гр. Калофер на 18 май от 19 часа. Моноспектакълът на актьора Димитър Марков ще бъде в Национален музей "Христо Ботев".
На 19 май на Софийска сцена ще бъде представен спектакъла "Възхвала на колебанието" по текстове на Георги Господинов от 19 часа на сцената на ТР "Сфумато".
"ХЛЯБ В ДЖОБА" от Матей Вишниек с режисьор Веселин Петров, спечели ПЪРВО МЯСТО на Националния конкурс за млад театрален режисьор на името на Слави Шкаров, организирано от ДТ „Сава Огнянов“ Русе.
Честито !
Представлението "Хляб в джоба" на сливенския театър е селектирано за участие във фестивала "Младите в театъра" в гр. Ловеч. Ще бъде представено на 4 октомври от 18 часа в камерната зала на театъра в Ловеч.
За първи път Сливенският театър ще гостува на сцената на театър "Азарян" в София на 15 октомври от 18.30 часа с представлението "Козметика на врага".
,,СЕМЬОН" ще бъде представен на XII Международен театрален фестивал на моноспектаклите ,,Соло" на 6 октомври тази година в Москва!За ,,Семьон" това ще бъде трети поред фестивал в Русия, в който ще вземе участие! Режисьор на спектакъла е Ивайло Гандев, а самият Семьон е Димитър Марков.
За първи път извън България моноспектакълът бе представен във Воронеж в рамките на Международния фестивал на изкуствата ,,Платонов" и предизвика фурор в родния град на автора.
Второто представяне на чуждестранна сцена бе в Санкт Петербург на Международния фестивал на моноспектаклите ,,Монокъл" и получи отличие за философско-психологически прочит на прозата на Андрей Платонов.
Няма как да не се гордеем и да не споделим с вас радостта ни! А на екипа, който стои зад ,,Семьон", пожелаваме успех и на добър час !
"ХЛЯБ В ДЖОБА" от Матей Вишниек в превод на Огнян Стамболиев режисьор Веселин Петров, сценограф Михаела Добрева, композитор Георги Атанасов е селектиран за участие във Второто издание за награда на млад театрален режисьор на името на Слави Шкаров, организирано от ДТ „Сава Огнянов“ Русе. Спектакълът ще се играе на 12 октомври в камерната зала на Русенският театър от 17 часа! УСПЕХ!
"НЕПОПРАВИМО" от Щефан Фьогел във Варна на 13 юли /събота/ от 21 часа на сцената на Римски терми. Намиращите се в югоизточната част на Варна Римски терми са най-голямата обществена антична сграда, открита досега в България. Сравнително добре запазените стени очертават внушителна постройка, изградена на повече от 7000 кв.м. площ.
Уважаеми колеги,
През последната седмица се появи публикация във вестник “Дневник” (30.06.2020), озаглавена “Сектор “Култура” ще получи европейско финансиране за възстановяване на след кризата”. Тази статия резюмира среща, на която са присъствали министрите на културата, на труда и социалната политика, вицепремиерът Томислав Дончев и представители на общини - не се уточнява кои са те. Текстът изтъква, че препоръките на Европейската комисия, с които е придружена помощта са за продължаване на реформите в културата. В тази статия също така присъстват цитати на думи, казани от г-н Асен Асенов, директор на Фондация “ЕДНО за култура и изкуства”, в които на произволен принцип е споменат Сливенският драматичен театър “Стефан Киров”.
Г-н Асенов изтъква, че са необходими реформи в сферата на културата, с което сме склонни да се съгласим. Но изказването му като че ли не е съобразено с познанието на локалната ситуация. Заедно с това той съобщава, че сливенската публика вероятно е лишена от диференциран сценичен културен продукт поради наличието на театър с щатна трупа в града. Бихме искали ясно да заявим, че Сливенският театър има дълга биография в театралната история на България. Всеки един регионален център в България има своята специфична ситуация, моментно развитие и институциите, които съществуват в него се съобразяват с този контекст и развитието на рецептивния капацитет на неговата публика. Историческото развитие на българския театър е силно свързано, както с неговата образователна, така и естетически възпитателна функция, която все по-често се измества от политиките на културните индустрии. Трудно можем да се съгласим, че изкуствата и културата са преди всичко социална услуга, а не конгломерат от функции и рецепции.
В настоящата ситуация Драматичен театър “Стефан Киров” Сливен работи спрямо условията за финансиране, които предлага Министерство на културата, поддържайки балансиран репертоар, съобразен с националните реалности. Театърът има своята локална и регионална функция да поддържа местния културен живот и да отговаря на предизвикателствата на времето спрямо своята функция определена от Закона за закрила и развитие на културата. В настоящата ситуация, със съществуващата заплаха от COVID-19, която е все по-трудно предвидима и предлага нови предизвикателства пред управлението и творците, ние смятаме, че трябва да поддържаме линията на театъра като място за общуване, среща, разговор и дебат. Това не означава, че се противопоставяме на възгледите за жанрово разнообразие, за диференциация и увеличаване на рецептивния капацитет на публиките. Но това би могло да стане само в партньорство с настоящите институции, чрез интегрален подход за развитие на творческите състави, публиките; на базата на публично-частно партньорство, а не чрез отстъпване на вече установени центрове.
Драматичен театър “Стефан Киров” Сливен вече има известна биография с различно функциониране от това на щатен репертоарен театър. В периода от 1997-ма до 2000-та година той беше със статут на свободна сцена, което декласира институцията и областния град от свой собствен театър. За сметка на това сцената на театъра се превърна в пространство за комерсиални проекти и гостувания, които вместо да разширят контекста и да включат града в един нов поток от идеи и експерименти, сринаха местните рецептивни нагласи. Намеренията са едно начало, но реалностите и ресурсите, с които разполагаме са онова, което определя фактическите резултати. Практиката от близкото минало показва, че разрушаването на структурата на един репертоарен театър с щатна трупа много бързо води до упадък и на постановъчните практики, до невъзможност за истинско театрално производство. България е държава с намален демографски потенциал и това значително стеснява възможностите за попълване на техническите, административни и артистични кадри, а бързото разграждане на трупите води до упадък на професионалното качество. Дори наличието на силна социална политика не би могло да компенсира този едновременно социален, икономически и образователен разлом, определен от дисбалансите в сектора.
След продължителни усилия на обществеността, статутът на Сливенския театър бе възстановен след 2000-та година, макар и в ограничени рамки. В тази сложна ситуация на разрушени традиции и обществени навици управата на театъра започна да гради своето лице отново - с нов репертоар, с нови лица. Управлението на театъра създаде и фестивал - “Есенен театрален сало”, който да предлага на местната публика най-добрите заглавия от националния афиш. Наши спектакли са гостували и на редица фестивали в чужбина. Бихме се радвали и на партньорство, което да ни позволи да показваме и чуждестранна, разнородна и мултижанрова продукция.
Искаме да изразим своето силно смущение от тези изказвания на едро, в които беше включен нашият театър. Ние сме отворени за всякакво партньорство, но не сме съгласни да бъде неглижиран потенциала, който съществува в града и театъра.
Екипът на Драматичен театър “Стефан Киров” Сливен
Директор: Радост Костова
Екипът на Драматичен театър “Стефан Киров” Сливен
Директор: Радост Костова
Скъпи приятели и зрители,
Сливенският театър се завръща след принудителната раздяла с Вас. Това завръщане ще бъде едно лятно откровение и среща под звездите през месец юни. С огромно удоволствие Ви съобщаваме, че част от камерните представления на театъра ще се играят в общия двор на трите гимназии: ПМГ "Д. Чинтулов", ТОХ "Акад. Н. Николов" и ГПЗЕ "Захари Стоянов" с начален час 20.30 ч. Местата се заемат по реда на влизането на публиката.
А ето и датите на спектаклите, с които се надяваме да разнообразим Вашите летни вечери:
За възрастни всеки четвъртък от 20.30 часа:
На 11-ти и 25-ти юни – „Концерт за френски ключ и маските на Мелпомена”
18-ти юни – „Епопея на забравените”
Не сме забравили и най-малките – всяка събота от 11 часа:
На 13-ти и 20-ти юни – „Най-усмихнатият подарък”
Цена на билети:
5 лева за деца и ученици
10 лева за възрастни
Билетите ще бъдат пуснати в продажба на касата на театъра от 1 юни със следното работно време:
от понеделник до петък - от 10 до 19 часа
и от 10 до 21 часа в дните, когато има представления.
Представленията ще се играят при допустима заетост на местата до 50% от капацитета, като носенето на маски е задължително.
Всички, които са закупили билети за отложените представления на сливенският театър : „Непоправимо”, „Епопея на забравените” и „Концерт за френски ключ…” , могат да ги използват след заверка в касата на театъра за постановка по избор през предстоящите месеци.
Притежателите на билети за гостуващите представления „Ромео и Жулиета”, „Изненадата” и „Да минеш под дъгата” могат да бъдат презаверени на касата на театъра за по-следващата насрочена дата на същите спектакли съобразно програмата на театъра.
Ако някой желае да му се възстанови стойността на билета, това става на касата на театъра.
В билетна каса ще се допуска САМО ПО ЕДИН ЗРИТЕЛ, при спазване на въведените задължителни противоепидемични мерки за закрити пространства и дистанция, и не се допускат граждани без предпазни маски.
Извиняваме се за причиненото неудобство по независещи от нас причини.
Очакваме с нетърпение отново да се срещнем с Вас!
ПОКАНА ОТ ДИМИТЪР МАРКОВ
ПРОЩАЛНО
за Емил Кьостебеков,
директор на Сливенския драматичен
театър от 1975 до 1981 година
Отиде си на 89-годишна възраст всеотдайният рицар на театралното изкуство Емил Кьостебеков – един безкористен, честен и достоен човек, посветил целия си живот на театъра. Шест години от театралната си кариера той отдаде на възхода и развитието на Сливенския драматичен театър и обогати историята му със светли примери за успешна репертоарна и кадрова политика.
Едно от най-значимите постижения в директорския мандат на Кьостебеков е установеното творческо сътрудничество с уникалния режисьор Любен Гройс, поканен да работи в Сливен първоначално над Шекспировата „Комедия от Грешки“, с която се открива сезонът 1976/77 година. След неописуемия успех на Шекспировата постановка, в края на 1978 г. Любен Гройс създава в Сливен авангардния си спектакъл „Тартюф“ по Молиер, посрещнат възторжено от театралните ценители.
По времето на Емил Кьостебеков сливенският театър прави първото си международно турне в четири града на тогавашната ГДР, където пиесата на Гройс „Комедия от грешки“ се посреща с голямо внимание. При гостуването по-късно на театралите от Гера, режисьорът Рюдригер Фолкмер поставя на сливенска сцена „Кавказкият тебеширен кръг“ от Б. Брехт. Международните контакти на театъра се развиват с гастроли под Сините камъни на Тернополски театрали от тогавашната УССР, когато режисьорът Загребелни поставя в Сливен „Сините елени“ от Ал. Коломиец. В отговор, в гр. Тернопол, сливенски екип в лицето на режисьора Богдан Красински и художника Евгени Вълев поставя „Тази малка земя“ от Г. Джагаров.
Шестодишното творческо присъствие в Емил Кьостебеков в Сливен е белязано от редица ярки постижения и високи отличия на прегледите на българската драма и театър. Благодарение на него, сливенският театър поставя за първи път у нас пиесата „Лазарица“ на Йордан Радичков. Още в началото на директорския му мандат е поставена комедията на Йовков „Милионерът“ с режисьор Никола Петков, за която, на Йовковите театрални празници в гр. Добрич, театърът получава награди за режисура, сценография и актьорско майсторство на Велко Кънев, Ваня Тодорова и Марина Кьостебекова. Сливенският театър се представя отлично и на прегледа на детската пиеса в Търговище, с пиесата на Борис Априлов „Игра на кукли“, където печели награди за режисура, сценография и актьорско майсторство.
Емил Кьостебеков поставя и началото на пантомимното изкуство в Сливенския театър. Той назначава първия пантомимичен състав с участието на Мария Неделчева, Огнян Жеков, Петър Стефанов. Той кани в Сливен големия български мим Вельо Горанов за режисьор на първите пантомимни спектакли като „Пигмалион – 180“, които записват достойни страници в театралната история на Сливен.
Още в началото на мандата му се прави първата копка на новата театрална сграда. Преименуването на театъра в Сливен от Георги Костов на Стефан Киров Кьостебеков постига в края на 1978 г., за честването на 60-годишнината на професионалния театър в града. То се открива с премиера на друга забележителна постановка – „Експеримент с благородните царски елени“ от Генчо Стоев, за която театърът печели награди на Шестия национален преглед на българската драма и театър. По негово време и с негово съдействие Николай Априлов създава Детската театрална студия към театъра.
Сливенският период на Емил Кьостебеков започва и завършва с вливането в сливенската трупа на талантливи млади театрални попълнения. Ярки резултати дава в началото на мандата му работата с артистите от класа на Апостол Карамитев. Малко преди да напусне театралното кормило в Сливен, той приобщава режисьора Красимир Спасов като главен художествен консултант на театъра и приема в състава младата смяна от ВИТИЗ, начело с младия режисьор Пламен Марков. Тогава театралният директор Емил Кьостебеков прави поредното успешно талантливо попълнение на трупата с артистите Ивайло Христов, Атанас Атанасов и Йорданка Стефанова.
Към делото на Емил Кьостебеков колективът на Сливенския драматичен театър се отнася с дълбока признателност. Скърбим за театрала, човека и твореца Емил Кьостебеков. Изразяваме искрените си съболезнования на неговите близки. Поклон пред светлата му памет!
Драматичен театър „Стефан Киров“ - Сливен
Поради големия зрителски интерес на 27-ми септември от 19 часа ще се играе извънредно представлението " Да бъдеш или не Ромео и Жулиета ".
Билети на касата на театъра.
РАДОСТ КОСТОВА Е НОВИЯТ ДИРЕКТОР НА СЛИВЕНСКИЯ ТЕАТЪР
Актрисата Радост Костова е новият директор на Сливенския драматичен театър „Стефан Киров“. Тя спечели конкурса на Министерството на културата за директор на театъра, проведен на 24 юли миналия месец и от началото на август встъпи в длъжност. Радост Костова е носителка на наградата „Аскеер 1993“ за изгряваща звезда, за ролята си на Госпожица Юлия в едноименната пиеса на Аугуст Стриндберг, поставена на сливенска сцена от режисьора Галин Стоев. Повече от седем години Костова беше зам.-кмет на Община Сливен по културата и социалните дейности, по време на мандата на кмета Йордан Лечков.
Радост Любомирова Костова е родена в Сливен. Завършила е ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1988 година, в класа на проф. Сашо Стоянов и проф. Цветана Стоянова. Първите си стъпки на професионална сцена прави в Сливенския драматичен театър. По-късно работи в Младежкия театър и като актриса на свободна практика, с успешни роли в Театър 199, Театъра на армията и Народния театър. Била е преподавател в Нов български университет. Участва и в киното, носителка е на национални награди.
Радост Костова се представи най-силно от всичките четирима кандидати за театрален директор на Сливен. Тя наследява на директорския пост театроведа Николай Недялков, който оглавяваше Сливенския театър през последните 12 години.
На Радост Костова се падна честта и отговорността да проведе тържественото честване на 100-годишнината на Сливенския професионален театър, което ще се състои на 18 септември 2018 г., по време на традиционния Есенен театрален салон.
Г-жа Костова ще бъде представена официално на 24 август от зам. министъра на културата Румен Димитров.
ДЪЛГОГОДИШНИЯТ ДИРЕКТОР НА ДТ " СТЕФАН КИРОВ " - СЛИВЕН НИКОЛАЙ НЕДЯЛКОВ ЩЕ БЪДЕ УДОСТОЕН С ПОЧЕТНИЯ ЗНАК НА МИНИСТЕРСТВОТО НА КУЛТУРАТА
" ЗЛАТЕН ВЕК " - ПЕЧАТ НА ЦАР СИМЕОН ВЕЛИКИ - ЗЛАТЕН.
ОТЛИЧИЕТО ЗА ЦЯЛОСТЕН ПРИНОС В РАЗВИТИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА ЩЕ ВРЪЧИ МИНИСТЪРЪТ НА КУЛТУРАТА БОИЛ БАНОВ НА ЦЕРЕМОНИЯ В МИНИСТЕРСТВОТО НА КУЛТУРАТА.
ПИЕСАТА "ИСТИНАТА" Е ПОКАНЕНА ДА ОТКРИЕ ТЕАТРАЛНИЯ СЕЗОН В ХАНОВЕР, ГЕРМАНИЯ! НА 14 СЕПТЕМВРИ МАРИЯ САПУНДЖИЕВА, ИВАН БЪРНЕВ, ИВАЙЛО ГАНДЕВ И ТАНЯ ЙОРГОВА ЩЕ ГОСТУВАТ ПРЕД БЪЛГАРСКАТА АУДИТОРИЯ НА ПРОВИНЦИЯ ДОЛНА САКСОНИЯ. ДО СКОРО, ПРИЯТЕЛИ!
***************************************************************************************
--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
| Следваща > |
|---|