О Ч А К В А Й Т Е

на 21-ви /понеделник/ и 26-ти /събота/ септември от 19 часа

ПРЕМИЕРАТА НА ДТ „СТ. КИРОВ” - СЛИВЕН

„В ПОЛИТЕ НА ВИТОША”
от П. К. Яворов

Сценична версия и режисура - Стайко Мурджев
Сценография - Петя Боюкова
Пластика - Мариана Йотова
Композитор - Петър Дундаков

СЪС СПЕЦИАЛНОТО УЧАСТИЕ на

БОЙКА ВЕЛКОВА и ХРИСТО МУТАФЧИЕВ

и актьорите:

ИВАН НИКОЛОВ, ИВАЙЛО ГАНДЕВ, ДИМИТЪР МАРКОВ, АВГУСТИН ДЕМЕРДЖИЕВ, МАРИЯ ПАНАЙОТОВА
и ВЯРА НАЧЕВА.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Уважаеми колеги,

През последната седмица се появи публикация във вестник “Дневник” (30.06.2020), озаглавена “Сектор “Култура” ще получи европейско финансиране за възстановяване след кризата”. Тази статия резюмира среща, на която са присъствали министрите на културата, на труда и социалната политика, вицепремиерът Томислав Дончев и представители на общини - не се уточнява кои са те. Текстът изтъква, че препоръките на Европейската комисия, с които е придружена помощта са за продължаване на реформите в културата. В тази статия също така присъстват цитати на думи, казани от г-н Асен Асенов, директор на Фондация “ЕДНО за култура и изкуства”, в които на произволен принцип е споменат Сливенският драматичен театър “Стефан Киров”.

Г-н Асенов изтъква, че са необходими реформи в сферата на културата, с което сме склонни да се съгласим. Но изказването му като че ли не е съобразено с познанието на локалната ситуация. Заедно с това той съобщава, че сливенската публика вероятно е лишена от диференциран сценичен културен продукт поради наличието на театър с щатна трупа в града. Бихме искали ясно да заявим, че Сливенският театър има дълга биография в театралната история на България. Всеки един регионален център в България има своята специфична ситуация, моментно развитие и институциите, които съществуват в него се съобразяват с този контекст и развитието на рецептивния капацитет на неговата публика. Историческото развитие на българския театър е силно свързано, както с неговата образователна, така и естетически възпитателна функция, която все по-често се измества от политиките на културните индустрии. Трудно можем да се съгласим, че изкуствата и културата са преди всичко социална услуга, а не конгломерат от функции и рецепции.

В настоящата ситуация Драматичен театър “Стефан Киров” Сливен работи спрямо условията за финансиране, които предлага Министерство на културата, поддържайки балансиран репертоар, съобразен с националните реалности. Театърът има своята локална и регионална функция да поддържа местния културен живот и да отговаря на предизвикателствата на времето спрямо своята функция определена от Закона за закрила и развитие на културата. В настоящата ситуация, със съществуващата заплаха от COVID-19, която е все по-трудно предвидима и предлага нови предизвикателства пред управлението и творците, ние смятаме, че трябва да поддържаме линията на театъра като място за общуване, среща, разговор и дебат. Това не означава, че се противопоставяме на възгледите за жанрово разнообразие, за диференциация и увеличаване на рецептивния капацитет на публиките. Но това би могло да стане само в партньорство с настоящите институции, чрез интегрален подход за развитие на творческите състави, публиките; на базата на публично-частно партньорство, а не чрез отстъпване на вече установени центрове.

Драматичен театър “Стефан Киров” Сливен вече има известна биография с различно функциониране от това на щатен репертоарен театър. В периода от 1997-ма до 2000-та година той беше със статут на свободна сцена, което декласира институцията и областния град от свой собствен театър. За сметка на това сцената на театъра се превърна в пространство за комерсиални проекти и гостувания, които вместо да разширят контекста и да включат града в един нов поток от идеи и експерименти, сринаха местните рецептивни нагласи. Намеренията са едно начало, но реалностите и ресурсите, с които разполагаме са онова, което определя фактическите резултати. Практиката от близкото минало показва, че разрушаването на структурата на един репертоарен театър с щатна трупа много бързо води до упадък и на постановъчните практики, до невъзможност за истинско театрално производство. България е държава с намален демографски потенциал и това значително стеснява възможностите за попълване на техническите, административни и артистични кадри, а бързото разграждане на трупите води до упадък на професионалното качество. Дори наличието на силна социална политика не би могло да компенсира този едновременно социален, икономически и образователен разлом, определен от дисбалансите в сектора.

След продължителни усилия на обществеността, статутът на Сливенския театър бе възстановен след 2000-та година, макар и в ограничени рамки. В тази сложна ситуация на разрушени традиции и обществени навици, управата на театъра започна да гради своето лице отново - с нов репертоар, с нови лица. Управлението на театъра създаде и фестивал - “Есенен театрален салон”, който да предлага на местната публика най-добрите заглавия от националния афиш. Наши спектакли са гостували и на редица фестивали в чужбина. Бихме се радвали и на партньорство, което да ни позволи да показваме и чуждестранна, разнородна и мултижанрова продукция.
Искаме да изразим своето силно смущение от тези изказвания на едро, в които беше включен нашият театър. Ние сме отворени за всякакво партньорство, но не сме съгласни да бъде неглижиран потенциала, който съществува в града и театъра.

Екипът на Драматичен театър “Стефан Киров” Сливен

Директор: Радост Костова

Измина една година от кончината на актьора Тодор Близнаков – едно от известните лица в най-новата история на Сливенския драматичен театър „Стефан Киров“.

Името му остава да живее в театралния летопис на Сливен с неговите многобройни роли на сцената на Сливенския театър, съхранени в паметта на театралната гилдия и публика. С респект, тъга и обич си спомняме днес за Тодор Близнаков и най-ярките му превъплъщения на сливенска сцена:

- Иван Антонов от „Римска баня“ от Станислав Стратиев, режисьор Тодор Колев, сезон 1981/82

- Хилавият в "А на сутринта те се събудиха" от Василий Шукшин, реж. Пламен Марков, сезон 1981/82

- Святополк от "Вавилонската кула" на Маргарит Минков, реж. Пламен Марков, сезон 1982/83

- Жадов в "Доходно място" от Ал. Островски, реж. Елена Цикова, сезон 1984/85

- Пантино в "Двамата веронци" на Шекспир, реж. Елена Цикова, сезон 1985/86

- Константин в "Мата Хари" от Недялко Йорданов, реж. Слави Шкаров, сезон 1983/84

- Ляпкин-Тяпкин в "Ревизор" на Гогол, реж. Слави Шкаров, сезон 1986/87

- Шаргаевв "Праг" на Алексей Дударев, реж. Слави Шкаров, сезон, сезон 1984/85

- Отец Вартоломей – "Молиер или Съзаклятието на лицемерите" от Михаил Булгаков, реж. Слави Шкаров, сезон 1987/88

- Варлаам – в "Чичовци" от Иван Вазов, реж. Борислав Чакринов, сезон 1988/89

- Чиновникът в "Лов на диви патици" от Ал. Вампилов, реж. Борислав Чакринов, сезон 1986/87

- Фьодор в "Вдовишки параход" от И. Грекова и П. Лугин, реж. Борислав Чакринов, сезон 1985/86

- Сарафанов в "По-големият син" на … Вампилов, реж. Борислав Чакринов, сезон 2004/2005

- Войницки в "Вуйчо Ваньо" от Антон Чехов, реж. Иван Урумов, сезон 1993/94

- Ервин в "Място за дивеч" от Франц Ксавер Крьоц, реж. Иван Урумов, сезон 1994/95

- Гласът на зрението и едно от божествата в "Малки трагедии" от Велимир Хлебников, реж. Александър Пономарьов /Русия/, сезон 1989/90

- Методий в "Опакометаморфози" по Валери Петров, реж. Маргарита Младенова, сезон 1988/89

- Шушляка в "Свирепо настроение", театрална бесовица по Вазов и Радичков, реж. Иван Добчев, сезон 1989/90

- Мистър Райс в „Моли Суини“ от Брайън Фриъл, режисьор Борислав Чакринов, сезон 2008/2009

Поклон пред паметта на колегата, актьора и приятеля!

ПОСЛАНИЕ ПО ПОВОД СВЕТОВНИЯ ДЕН НА ТЕАТЪРА

За мен е голяма чест през 2020 г. да бъда автор на Посланието по случай Световния ден на театъра. Приемам с чувство за най-голямо смирение, но и като вълнуваща мисъл факта, че пакистанският театър, както и самият Пакистан получават признание от Международния театрален институт – най-влиятелната и престижна световна институция на нашето време. Тази чест посвещавам и на паметта на Мадийха Гаухар. Тя бе не само театрална икона и основател на Театър „Аджока“, но и моя спътница в живота, която почина преди две години. Екипът на „Аджока “ извървя дълъг и труден път от улицата до театралната сграда в най-буквален смисъл. Но, убеден съм, такъв е пътят на множество театрални трупи. Никога не е лесно и няма попътен вятър. Винаги е борба.

Аз идвам от една предимно мюсюлманска държава, преживяла няколко военни диктатури, ужасни нападения от религиозни екстремисти и три войни със съседна Индия, с която делим цели хилядолетия история и общо наследство. И днес продължаваме да живеем в страх от избухване на война с нашата съседка, и то не каква да е, а ядрена, тъй като и двете страни днес притежават ядрено оръжие.

Понякога шеговито казваме, че тежките времена са добри за театъра. Не липсват нито предизвикателства, пред които да се изправим, нито конфликти, които да разобличим, нито статукво, което да подринем. Моята театрална трупа „Аджока“ върви по такова опънато въже вече повече от 36 години. И усещането бе наистина като стъпване по въже: в търсене на баланс между забавлението и образованието, между изследването и изучаването на миналото и подготовката за бъдещето, между творческата свобода и авантюристичните сблъсъци с властта, между социално-критичния и финансово-стабилен театър, между обръщането към масовата публика и желанието да бъдеш авангарден. Може да се каже, че един театрал трябва да бъде илюзионист, магьосник.

В Пакистан съществува ясно разделение между сакралното и профанното. В профанното няма място за религиозни въпроси, а в сакралното няма място за открит дебат и нови идеи. Всъщност за консервативното управление изкуството и културата остават извън границите, заради техните „свещени игри“. Така територията на изпълнителските изкуства се превръща в нещо като бягане с препятствия. Артистите на първо време трябва да се докажат като добри мюсюлмани и покорни граждани, и едновременно с това да опитат да направят така, че музиката, танцът и театърът да бъдат допуснати в Исляма. Голям брой от верните мюсюлмани са неохотни да приемат изпълнителските изкуства, макар че танцът, музиката и театърът са неразривна част от ежедневието им. Така се оформи субкултура, която носеше потенциала да събере сакралното и профанното на една сцена.

Началото на „Аджока“ бе дадено от група млади артисти през 80-те по време на военното управление. Те отправяха предизвикателства към диктатурата чрез своя смел в социално и политическо отношение театър на несъгласието. Те с изненада откриха че техните чувства, техният гняв, тяхното отчаяние бяха изразени от един поет суфист живял преди 300 години – великият Буле Шах. Артистите от „Аджока“ откриха, че могат да отправят експлозивни политически послания чрез неговата поезия и да атакуват корумпираната политическа власт и фанатичната религиозна институция. Властите можеха да забранят или прогонят нас, но не и един почитан, популярен поет суфист като Буле Шах.

Открихме, че неговият живот е бил драматичен и радикален също като неговата поезия, заради която е в изгнание и му биват налагани няколко фатви. Така написах „Була“, пиеса за живота и борбите на Буле Шах. Була, както с обич са го наричали хората от Южна Азия, произхожда от пенджабската линия на поетите суфисти, които със своите произведения и действия, се изправят безстрашно срещу властта на императорите и църковните демагози. Те пишат на езика на народа, за неговите стремления. За тях музиката и танца са средства за директна връзка между човека и Бога, и чрез тях презрително се прескача посредничеството на експлоатиращите свещеници. Суфистите се обръщат срещу полово-родовите и класови разделения и възприемат света като чудо, като проявление на Всемогъщия. Съветът по изкуствата на град Лахор отхвърли пиесата с обяснението, че това не е художествен текст, а биография. Ала когато тя бе поставена на алтернативно място, в Гьоте институт, публиката видя, разбра и оцени символизма в живота и поезията на народния поет. Тя можеше напълно да се идентифицира с неговия живот и епоха и да открие паралели със своите.

Тогава през 2001 г. се роди един нов вид театър. Религиозната музика кавали, танцът дхамал, пламенните рецитации на стихове и дори медитативното пеене зикир се превърнаха в елементи от пиесата. Група сикхи, които тогава бяха в града, за да участват в една пенджабска конференция, дойдоха да гледат и разплакани връхлетяха сцената на финала, за да прегръщат и целуват актьорите. Те застанаха на една сцена заедно с мюсюлмански пенджабци за първи път след разделянето на Индия през 1947 г., което бе довело до разцепването на областта Пенджаб и нейните общности. За сикхите Буле Шах бе също толкова скъп, колкото и за мюсюлманските пенджабци, защото суфизмът надскача границите между религиите и обществата.

След паметната премиера последва индийската одисея на Буле Шах. Започвайки с бляскаво турне в индийската част на Пенджаб, „Була“ се изигра по четирите краища на Индия, дори във времена на най-големи напрежения между двете държави и на места, в които публиката не разбираше нито дума пенджабски, но се наслаждаваше на всеки миг от представлението. Докато вратите за политически диалог и дипломация се затваряха една след друга, вратите на театралните зали и сърцата на индийските зрители оставаха отворени. По време на турнето на трупата „Аджока“ в индийския Пенджаб през 2004 г., след топлия прием на едно представление пред огромна селска публика един старец се приближи към актьора, който играеше ролята на великия суфист. До старецът вървеше момче. „Внукът ми е много болен, моля ви да го благословите.“. Актьорът се стресна и каза „Бабаджи, аз не съм Буле Шах, аз съм само актьор в неговата роля.“. Старецът се разплака и добави „Моля ви, благословете внука ми, знам, че той ще се оправи ако го сторите.“. Посъветвахме актьора да изпълни желанието на стария човек и той благослови момчето. Старецът остана доволен. Преди да си тръгне, каза следното „Синко, вие не сте актьор, вие сте въплъщение на Буле Шах, негов аватар“. Изведнъж проумяхме една съвсем нова идея за актьорската игра и за театъра, в която актьорът ставаше въплъщение на образа, който играе.

За осемнайсетте години на турне с „Була“ забелязвахме подобни реакции от страна на привидно неподготвената публика, за която представлението не беше просто форма на забавление или стимулиращо интелекта преживяване, а бе среща, която трогваше дълбоко душата. Дори актьорът, който изпълняваше ролята на учителя на Буле Шах бе така дълбоко повлиян от преживяването, че самият той стана поет суфист и публикува две стихосбирки. Изпълнителите, участващи в продукцията споделиха, че при всяко начало на представлението усещат сред себе си духа на Буле Шах и чувстват сцената, като издигнато пространство. Един индийски учен озаглави своята рецензия за представлението: „Когато театърът се превърне в храм“.

Аз съм светска личност и моят интерес към суфизма е предимно културологичен. Интересуват ме повече перформативните и художествени страни на пенджабските поети суфисти, ала моите зрители, които може да не са екстремисти, нито фанатици, поддържат истински религиозни вярвания. Изследването на истории като тази на Буле Шах (а такива има много във всички култури), може да се превърне в мост между нас, театралните творци и неопитната, но ентусиазирана публика. Заедно можем да открием духовните измерения и да построим мостове между миналото и настоящето, водещи към бъдещето, което е съдба на всички общности; вярващи и невярващи, актьори и старци с техните внуци.

Причината, поради която споделям историята за Буле Шах и за нашия опит с този вид театър на суфизма е, че играейки на сцената, понякога така се увличаме в своята философия на театъра, в своите роли на предвестници на социална промяна, че оставяме зад гърба си огромни човешки маси. Занимавайки се с предизвикателствата на собственото си настояще се лишаваме от възможностите, които театърът предоставя за дълбоко духовно преживяване. В днешния свят, където фанатизмът, омразата и насилието отново се надигат, нациите се насъскват една срещу друга, едни вярващи се бият с други вярващи и едни общества сеят омраза срещу други…. А междувременно умират деца от недохранване, умират майки при раждане, заради липсата на медицински грижи и идеологиите на омразата процъфтяват. Планетата ни затъва все по-дълбоко и по-дълбоко в климатична и във върховна криза. Чува се тропотът на копитата на четирите конници на Апокалипсиса. Трябва да възстановим духовните си сили, трябва да се борим с апатията, летаргията, песимизма, алчността и пренебрежението към света, в който живеем и планетата, която обитаваме. Театърът има роля, благородна роля да насърчава и мобилизира човечеството да се измъкне от пропадане в бездната. Той може да издигне театралната сцена, пространството за игра до нещо свещено.

В Южна Азия изпълнителите докосват със страхопочитание пода на сцената преди да стъпят отгоре – древен ритуал, в който духовното и културното са все още преплетени. Време е да възвърнем тази симбиоза между актьора и публиката, между миналото и бъдещето. Създаването на театър може да бъде свещен акт и актьорите могат да станат аватари на образите, които изиграват. Театърът издига акта на игра до по-висока духовна степен. Театърът има потенциала да бъде храм, а храмът – да бъде място за игра.

ШАХИД НАДИЙМ

*Превод от английски език: Асен Терзиев; източник на статията – Съюз на артистите в България (uba.bg)

 

 

---

ЗАПОВЕД
РД-08-15/12.03.2020 г.
Във връзка със Заповед № РД-01-122/11.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването, издадена на основание чл.63 от Закона за здравето във връзка с регистрирани случаи на COVID – 19 за недопускане и ограничаване разпространението на вируса

Н А Р Е Ж Д А М:

1. Провеждането на театрални спектакли на закрито да се ограничи до присъствието на 250 души, като се осигури минимално разстояние от 1 метър между присъстващите.
2. Билетите за театър се продават през едно свободно седящо място.
3. След всяко представление се извършва дезинфекция на салона и прилежащата сцена.
4. Забранявам достъпа на външни лица, които нямат отношение към основната дейност на театъра.
5. Конкретните противоепидемичните мерки за работещите в театъра се състоят в следното:
· Всички повърхности и зони, които са в открит контакт с тялото да се почистват и дезинфекцират четири пъти дневно.
· Регулярно и достатъчно добре да се проветряват работните помещения.
· Да се спазва добра лична хигиена, като се осигури достатъчно миещи препарати за щатния персонал на театъра.
· В театъра не се допускат лица или служители с прояви на остри заразни заболявания.
· Задължавам работещите в театъра при влизане в сградата да използват поставения дезинфектант на служебния вход.
Препис от заповедта ми да се доведе до знанието на целия състав на театъра за сведение и изпълнение.

 

ДИРЕКТОР:
/РАДОСТ КОСТОВА/

---

Т Ъ Г А Колективът на Драматичен театър „Стефан Киров“ – Сливен скърби за загубата на дългогодишния главен счетоводител на театъра НЕДКА КИРЧЕВА която почина на 13 март 2020 година в Сливен на 84-годишна възраст, след дълго и тежко боледуване. По-голямата част от трудовата биография на Недка Кирчева премина в колектива на Сливенския драматичен театър, където тя работи почтено и всеотдайно, до пенсионирането си. Изразяваме своите най-искрени съболезнования на близките и приятелите на покойната Недка Кирчева. Ще я помним с нейната професионална принципност и почтеност като финансист и с човешката й прямота, борбеност и добронамереност. Поклон пред светлата й памет! От колектива на Драматичен театър „Стефан Киров“ - Сливен 15.03.2020 г., Сливен

---

ЕКИПЪТ НА СЛИВЕНСКИЯ ТЕАТЪР ЩЕ СЕ ВКЛЮЧИ В ШЕСТВИЕТО ПО СЛУЧАЙ 24 МАЙ - ПРАЗНИКЪТ НА СЛАВЯНСКАТА ПИСМЕНОСТ И КУЛТУРА В СЛИВЕН. ТРЪГВАНЕТО ЩЕ БЪДЕ В 11 ЧАСА ОТ ГРАДСКАТА ГРАДИНА.
ПО НАДПИСА ЩЕ НИ ПОЗНАЕТЕ!

---

В спектакъла "Тектоника на чувствата" вместо Николина Велчева, ролята на ЕЛИНА ще изпълнява актрисата Ирина Митева позната като госпожа Фотева от телевизионния сериал "Откраднат живот".

---

НАГРАДА ЗА РЕЖИСУРА
на Дамян Тенев
за спектакъла “Една торба барут ”
по Йордан Йовков
на ДТ “Стефан Киров” - Сливен
на Международния фестивал
ДРУМЕВИ ТЕАТРАЛНИ ПРАЗНИЦИ НОВА БЪЛГАРСКА ДРАМА 2018.

---

Спектакълът "Епопея на забравените" е поканен за участие в НОЩТА НА МУЗЕИТЕ в гр. Калофер на 18 май от 19 часа. Моноспектакълът на актьора Димитър Марков ще бъде в Национален музей "Христо Ботев".

---

На 19 май на Софийска сцена ще бъде представен спектакъла "Възхвала на колебанието" по текстове на Георги Господинов от 19 часа на сцената на ТР "Сфумато".

 

 

 

---

"ХЛЯБ В ДЖОБА" от Матей Вишниек с режисьор Веселин Петров, спечели ПЪРВО МЯСТО на Националния конкурс за млад театрален режисьор на името на Слави Шкаров, организирано от ДТ „Сава Огнянов“ Русе.
Честито !

---

Представлението "Хляб в джоба" на сливенския театър е селектирано за участие във фестивала "Младите в театъра" в гр. Ловеч. Ще бъде представено на 4 октомври от 18 часа в камерната зала на театъра в Ловеч.

---

За първи път Сливенският театър ще гостува на сцената на театър "Азарян" в София на 15 октомври от 18.30 часа с представлението "Козметика на врага".

---

,,СЕМЬОН" ще бъде представен на XII Международен театрален фестивал на моноспектаклите ,,Соло" на 6 октомври тази година в Москва!За ,,Семьон" това ще бъде трети поред фестивал в Русия, в който ще вземе участие! Режисьор на спектакъла е Ивайло Гандев, а самият Семьон е Димитър Марков.
За първи път извън България моноспектакълът бе представен във Воронеж в рамките на Международния фестивал на изкуствата ,,Платонов" и предизвика фурор в родния град на автора.
Второто представяне на чуждестранна сцена бе в Санкт Петербург на Международния фестивал на моноспектаклите ,,Монокъл" и получи отличие за философско-психологически прочит на прозата на Андрей Платонов.
Няма как да не се гордеем и да не споделим с вас радостта ни! А на екипа, който стои зад ,,Семьон", пожелаваме успех и на добър час !

---

"ХЛЯБ В ДЖОБА" от Матей Вишниек в превод на Огнян Стамболиев режисьор Веселин Петров, сценограф Михаела Добрева, композитор Георги Атанасов е селектиран за участие във Второто издание за награда на млад театрален режисьор на името на Слави Шкаров, организирано от ДТ „Сава Огнянов“ Русе. Спектакълът ще се играе на 12 октомври в камерната зала на Русенският театър от 17 часа! УСПЕХ!

---

"НЕПОПРАВИМО" от Щефан Фьогел във Варна на 13 юли /събота/ от 21 часа на сцената на Римски терми. Намиращите се в югоизточната част на Варна Римски терми са най-голямата обществена антична сграда, открита досега в България. Сравнително добре запазените стени очертават внушителна постройка, изградена на повече от 7000 кв.м. площ.

 

---

 

 

 

 

---

 

Уважаеми колеги,

През последната седмица се появи публикация във вестник “Дневник” (30.06.2020), озаглавена “Сектор “Култура” ще получи европейско финансиране за възстановяване на след кризата”. Тази статия резюмира среща, на която са присъствали министрите на културата, на труда и социалната политика, вицепремиерът Томислав Дончев и представители на общини - не се уточнява кои са те. Текстът изтъква, че препоръките на Европейската комисия, с които е придружена помощта са за продължаване на реформите в културата. В тази статия също така присъстват цитати на думи, казани от г-н Асен Асенов, директор на Фондация “ЕДНО за култура и изкуства”, в които на произволен принцип е споменат Сливенският драматичен театър “Стефан Киров”.

Г-н Асенов изтъква, че са необходими реформи в сферата на културата, с което сме склонни да се съгласим. Но изказването му като че ли не е съобразено с познанието на локалната ситуация. Заедно с това той съобщава, че сливенската публика вероятно е лишена от диференциран сценичен културен продукт поради наличието на театър с щатна трупа в града. Бихме искали ясно да заявим, че Сливенският театър има дълга биография в театралната история на България. Всеки един регионален център в България има своята специфична ситуация, моментно развитие и институциите, които съществуват в него се съобразяват с този контекст и развитието на рецептивния капацитет на неговата публика. Историческото развитие на българския театър е силно свързано, както с неговата образователна, така и естетически възпитателна функция, която все по-често се измества от политиките на културните индустрии. Трудно можем да се съгласим, че изкуствата и културата са преди всичко социална услуга, а не конгломерат от функции и рецепции.

В настоящата ситуация Драматичен театър “Стефан Киров” Сливен работи спрямо условията за финансиране, които предлага Министерство на културата, поддържайки балансиран репертоар, съобразен с националните реалности. Театърът има своята локална и регионална функция да поддържа местния културен живот и да отговаря на предизвикателствата на времето спрямо своята функция определена от Закона за закрила и развитие на културата. В настоящата ситуация, със съществуващата заплаха от COVID-19, която е все по-трудно предвидима и предлага нови предизвикателства пред управлението и творците, ние смятаме, че трябва да поддържаме линията на театъра като място за общуване, среща, разговор и дебат. Това не означава, че се противопоставяме на възгледите за жанрово разнообразие, за диференциация и увеличаване на рецептивния капацитет на публиките. Но това би могло да стане само в партньорство с настоящите институции, чрез интегрален подход за развитие на творческите състави, публиките; на базата на публично-частно партньорство, а не чрез отстъпване на вече установени центрове.

Драматичен театър “Стефан Киров” Сливен вече има известна биография с различно функциониране от това на щатен репертоарен театър. В периода от 1997-ма до 2000-та година той беше със статут на свободна сцена, което декласира институцията и областния град от свой собствен театър. За сметка на това сцената на театъра се превърна в пространство за комерсиални проекти и гостувания, които вместо да разширят контекста и да включат града в един нов поток от идеи и експерименти, сринаха местните рецептивни нагласи. Намеренията са едно начало, но реалностите и ресурсите, с които разполагаме са онова, което определя фактическите резултати. Практиката от близкото минало показва, че разрушаването на структурата на един репертоарен театър с щатна трупа много бързо води до упадък и на постановъчните практики, до невъзможност за истинско театрално производство. България е държава с намален демографски потенциал и това значително стеснява възможностите за попълване на техническите, административни и артистични кадри, а бързото разграждане на трупите води до упадък на професионалното качество. Дори наличието на силна социална политика не би могло да компенсира този едновременно социален, икономически и образователен разлом, определен от дисбалансите в сектора.

След продължителни усилия на обществеността, статутът на Сливенския театър бе възстановен след 2000-та година, макар и в ограничени рамки. В тази сложна ситуация на разрушени традиции и обществени навици управата на театъра започна да гради своето лице отново - с нов репертоар, с нови лица. Управлението на театъра създаде и фестивал - “Есенен театрален сало”, който да предлага на местната публика най-добрите заглавия от националния афиш. Наши спектакли са гостували и на редица фестивали в чужбина. Бихме се радвали и на партньорство, което да ни позволи да показваме и чуждестранна, разнородна и мултижанрова продукция.

Искаме да изразим своето силно смущение от тези изказвания на едро, в които беше включен нашият театър. Ние сме отворени за всякакво партньорство, но не сме съгласни да бъде неглижиран потенциала, който съществува в града и театъра.

Екипът на Драматичен театър “Стефан Киров” Сливен

Директор: Радост Костова

 

---

 

 

Екипът на Драматичен театър “Стефан Киров” Сливен

Директор: Радост Костова

---

Скъпи приятели и зрители,
Сливенският театър се завръща след принудителната раздяла с Вас. Това завръщане ще бъде едно лятно откровение и среща под звездите през месец юни. С огромно удоволствие Ви съобщаваме, че част от камерните представления на театъра ще се играят в общия двор на трите гимназии: ПМГ "Д. Чинтулов", ТОХ "Акад. Н. Николов" и ГПЗЕ "Захари Стоянов" с начален час 20.30 ч. Местата се заемат по реда на влизането на публиката.
А ето и датите на спектаклите, с които се надяваме да разнообразим Вашите летни вечери:

За възрастни всеки четвъртък от 20.30 часа:

На 11-ти и 25-ти юни – „Концерт за френски ключ и маските на Мелпомена”

18-ти юни – „Епопея на забравените”

Не сме забравили и най-малките – всяка събота от 11 часа:

На 13-ти и 20-ти юни – „Най-усмихнатият подарък”

Цена на билети:
5 лева за деца и ученици
10 лева за възрастни

Билетите ще бъдат пуснати в продажба на касата на театъра от 1 юни със следното работно време:

от понеделник до петък - от 10 до 19 часа
и от 10 до 21 часа в дните, когато има представления.

Представленията ще се играят при допустима заетост на местата до 50% от капацитета, като носенето на маски е задължително.

Всички, които са закупили билети за отложените представления на сливенският театър : „Непоправимо”, „Епопея на забравените” и „Концерт за френски ключ…” , могат да ги използват след заверка в касата на театъра за постановка по избор през предстоящите месеци.

Притежателите на билети за гостуващите представления „Ромео и Жулиета”, „Изненадата” и „Да минеш под дъгата” могат да бъдат презаверени на касата на театъра за по-следващата насрочена дата на същите спектакли съобразно програмата на театъра.

Ако някой желае да му се възстанови стойността на билета, това става на касата на театъра.

В билетна каса ще се допуска САМО ПО ЕДИН ЗРИТЕЛ, при спазване на въведените задължителни противоепидемични мерки за закрити пространства и дистанция, и не се допускат граждани без предпазни маски.

Извиняваме се за причиненото неудобство по независещи от нас причини.
Очакваме с нетърпение отново да се срещнем с Вас!


ПОКАНА ОТ ДИМИТЪР МАРКОВ

---

ПРОЩАЛНО
за Емил Кьостебеков,
директор на Сливенския драматичен
театър от 1975 до 1981 година

Отиде си на 89-годишна възраст всеотдайният рицар на театралното изкуство Емил Кьостебеков – един безкористен, честен и достоен човек, посветил целия си живот на театъра. Шест години от театралната си кариера той отдаде на възхода и развитието на Сливенския драматичен театър и обогати историята му със светли примери за успешна репертоарна и кадрова политика.
Едно от най-значимите постижения в директорския мандат на Кьостебеков е установеното творческо сътрудничество с уникалния режисьор Любен Гройс, поканен да работи в Сливен първоначално над Шекспировата „Комедия от Грешки“, с която се открива сезонът 1976/77 година. След неописуемия успех на Шекспировата постановка, в края на 1978 г. Любен Гройс създава в Сливен авангардния си спектакъл „Тартюф“ по Молиер, посрещнат възторжено от театралните ценители.
По времето на Емил Кьостебеков сливенският театър прави първото си международно турне в четири града на тогавашната ГДР, където пиесата на Гройс „Комедия от грешки“ се посреща с голямо внимание. При гостуването по-късно на театралите от Гера, режисьорът Рюдригер Фолкмер поставя на сливенска сцена „Кавказкият тебеширен кръг“ от Б. Брехт. Международните контакти на театъра се развиват с гастроли под Сините камъни на Тернополски театрали от тогавашната УССР, когато режисьорът Загребелни поставя в Сливен „Сините елени“ от Ал. Коломиец. В отговор, в гр. Тернопол, сливенски екип в лицето на режисьора Богдан Красински и художника Евгени Вълев поставя „Тази малка земя“ от Г. Джагаров.
Шестодишното творческо присъствие в Емил Кьостебеков в Сливен е белязано от редица ярки постижения и високи отличия на прегледите на българската драма и театър. Благодарение на него, сливенският театър поставя за първи път у нас пиесата „Лазарица“ на Йордан Радичков. Още в началото на директорския му мандат е поставена комедията на Йовков „Милионерът“ с режисьор Никола Петков, за която, на Йовковите театрални празници в гр. Добрич, театърът получава награди за режисура, сценография и актьорско майсторство на Велко Кънев, Ваня Тодорова и Марина Кьостебекова. Сливенският театър се представя отлично и на прегледа на детската пиеса в Търговище, с пиесата на Борис Априлов „Игра на кукли“, където печели награди за режисура, сценография и актьорско майсторство.
Емил Кьостебеков поставя и началото на пантомимното изкуство в Сливенския театър. Той назначава първия пантомимичен състав с участието на Мария Неделчева, Огнян Жеков, Петър Стефанов. Той кани в Сливен големия български мим Вельо Горанов за режисьор на първите пантомимни спектакли като „Пигмалион – 180“, които записват достойни страници в театралната история на Сливен.
Още в началото на мандата му се прави първата копка на новата театрална сграда. Преименуването на театъра в Сливен от Георги Костов на Стефан Киров Кьостебеков постига в края на 1978 г., за честването на 60-годишнината на професионалния театър в града. То се открива с премиера на друга забележителна постановка – „Експеримент с благородните царски елени“ от Генчо Стоев, за която театърът печели награди на Шестия национален преглед на българската драма и театър. По негово време и с негово съдействие Николай Априлов създава Детската театрална студия към театъра.
Сливенският период на Емил Кьостебеков започва и завършва с вливането в сливенската трупа на талантливи млади театрални попълнения. Ярки резултати дава в началото на мандата му работата с артистите от класа на Апостол Карамитев. Малко преди да напусне театралното кормило в Сливен, той приобщава режисьора Красимир Спасов като главен художествен консултант на театъра и приема в състава младата смяна от ВИТИЗ, начело с младия режисьор Пламен Марков. Тогава театралният директор Емил Кьостебеков прави поредното успешно талантливо попълнение на трупата с артистите Ивайло Христов, Атанас Атанасов и Йорданка Стефанова.
Към делото на Емил Кьостебеков колективът на Сливенския драматичен театър се отнася с дълбока признателност. Скърбим за театрала, човека и твореца Емил Кьостебеков. Изразяваме искрените си съболезнования на неговите близки. Поклон пред светлата му памет!
Драматичен театър „Стефан Киров“ - Сливен

Поради големия зрителски интерес на 27-ми септември от 19 часа ще се играе извънредно представлението " Да бъдеш или не Ромео и Жулиета ".
Билети на касата на театъра.

РАДОСТ КОСТОВА Е НОВИЯТ ДИРЕКТОР НА СЛИВЕНСКИЯ ТЕАТЪР
Актрисата Радост Костова е новият директор на Сливенския драматичен театър „Стефан Киров“. Тя спечели конкурса на Министерството на културата за директор на театъра, проведен на 24 юли миналия месец и от началото на август встъпи в длъжност. Радост Костова е носителка на наградата „Аскеер 1993“ за изгряваща звезда, за ролята си на Госпожица Юлия в едноименната пиеса на Аугуст Стриндберг, поставена на сливенска сцена от режисьора Галин Стоев. Повече от седем години Костова беше зам.-кмет на Община Сливен по културата и социалните дейности, по време на мандата на кмета Йордан Лечков.
Радост Любомирова Костова е родена в Сливен. Завършила е ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1988 година, в класа на проф. Сашо Стоянов и проф. Цветана Стоянова. Първите си стъпки на професионална сцена прави в Сливенския драматичен театър. По-късно работи в Младежкия театър и като актриса на свободна практика, с успешни роли в Театър 199, Театъра на армията и Народния театър. Била е преподавател в Нов български университет. Участва и в киното, носителка е на национални награди.
Радост Костова се представи най-силно от всичките четирима кандидати за театрален директор на Сливен. Тя наследява на директорския пост театроведа Николай Недялков, който оглавяваше Сливенския театър през последните 12 години.
На Радост Костова се падна честта и отговорността да проведе тържественото честване на 100-годишнината на Сливенския професионален театър, което ще се състои на 18 септември 2018 г., по време на традиционния Есенен театрален салон.
Г-жа Костова ще бъде представена официално на 24 август от зам. министъра на културата Румен Димитров.

ДЪЛГОГОДИШНИЯТ ДИРЕКТОР НА ДТ " СТЕФАН КИРОВ " - СЛИВЕН НИКОЛАЙ НЕДЯЛКОВ ЩЕ БЪДЕ УДОСТОЕН С ПОЧЕТНИЯ ЗНАК НА МИНИСТЕРСТВОТО НА КУЛТУРАТА
" ЗЛАТЕН ВЕК " - ПЕЧАТ НА ЦАР СИМЕОН ВЕЛИКИ - ЗЛАТЕН.
ОТЛИЧИЕТО ЗА ЦЯЛОСТЕН ПРИНОС В РАЗВИТИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА ЩЕ ВРЪЧИ МИНИСТЪРЪТ НА КУЛТУРАТА БОИЛ БАНОВ НА ЦЕРЕМОНИЯ В МИНИСТЕРСТВОТО НА КУЛТУРАТА.

ПИЕСАТА "ИСТИНАТА" Е ПОКАНЕНА ДА ОТКРИЕ ТЕАТРАЛНИЯ СЕЗОН В ХАНОВЕР, ГЕРМАНИЯ! НА 14 СЕПТЕМВРИ МАРИЯ САПУНДЖИЕВА, ИВАН БЪРНЕВ, ИВАЙЛО ГАНДЕВ И ТАНЯ ЙОРГОВА ЩЕ ГОСТУВАТ ПРЕД БЪЛГАРСКАТА АУДИТОРИЯ НА ПРОВИНЦИЯ ДОЛНА САКСОНИЯ. ДО СКОРО, ПРИЯТЕЛИ!