Драматизация - Венцеслав Асенов Режисьор Ивайло Гандев
Музика Павел Васев Хореография Марин Удварев
Участват актьорите : Димитър Марков, Августин Демерджиев, Марио Топалов,
Вяра Начева и Мария Манолова.
Всяка приказка е пазител на онези ценности, благодарение на които сме ние днес.
Забързани в ежедневието пропускаме усмивката, жеста, думата, които ни правят хора.
„Само за няколко мига и ето - лошите мисли нахлуват в човека“ и могат да причинят непоправими щети и нещастия - не само на околните, но и на нас.
Историята, разказана от Вилхелм Хауф преди 200 години, за малкият Мук, който благодарение на своята наивност, доброта и прозрение за света успява да се измъква от сполетяващите го беди и нещастия, намират отражение и в нашата интерпретация на „Малкият Мук“ .
Колко е силно едно проклятие? Колко е издръжливо едно приятелство? Колко е силна майчината любов? А Любовта?
Възможно ли е сънят да лекува?
...
И защото - Приказките не са празни приказки!
превод Харалампи Аничкин постановка Петър Денчев сценография Петър Митев музика Христо Намлиев
Участват : Вяра Начева, Мария Манолова и Яна Георгиева.
Хайде само за миг да си представим, че Отело не е измъчван от съмнения, а че всъщност Дездемона наистина е неговият най-лош кошмар. Не само най-лошият кошмар, това е и най-желаният му блян. Онова крехко девойче от Шекспировата пиеса тук е заживяло живота на съзряваща жена, разпъната между ролите на съпругата и разглезената аристократка. Тя фриволно задоволява своите нужди, когато и както й се поиска, опознавайки и най-мрачните кътчета на своите желания. Как тогава да не повярваме, че Отело я удушава не заради измаменото доверие, а заради заслужените прегрешения? Е, Пола Вогъл не само ни позволява да си го представим, а и дори ни задължава да го претворим в действителност на сцената, за да го представим на зрителите със сочен език, атрактивна интрига и зрелищни сблъсъци на характерите. Така че ако някога сте си мислили какво би било ако измислицата на Яго е истина - елате да видите. Дездемона не само е невярна, тя с удоволствие посещава своята приятелка на нощта Бианка. Емилия, нейната слугиня иска да я предпази, за да не загуби работата си в това самотно пристанище, но възелът на интригата така бързо се завързва, че накрая не е ясно чия глава първа ще падне...
"ЛИРИЧНИ ОТКЛОНЕНИЯ" поетичен спектакъл по стихове на български автори
Постановка - Димитър Марков
Участват : Ивайло Гандев, Мария Манолова, Самуела-Ивана Церовска и Димитър Марков.
Спектакълът е изграден по стихове на български поети от Възраждането до наши дни: Христо Смирненски, Елисавета Багряна, Пeтя Дубарова, Огнян Фунев, Миряна Башева, Маргарита Петкова, Иван Радоев, Христо Фотeв, Борис Христов, Христо Ботев, Любен Гройс, Атанас Далчев, Георги Господинов, Ани Илков и Мария Донева.
„Лазарица“ – един съвременен прочит на писаната през 1979 г. за големия Григор Вачков пиеса предлага Сливенският театър. Многократно е поставяна в различни театри в България знаковата Радичкова пиеса за Лазар, който всеки сезон остарява с десет години на кичестата круша със свраче гнездо и емблема на орел върху ствола. Радичков е написал моноспектакъл за един артист и въображаемо, ожесточено от човешкото предателство куче. Сякаш този човек стои на някаква кула и в последните си минути на този свят си представя как животът е минал покрай него и през него...
Минаването на Лазар през четири сезона, по пътя към смъртта, не става по логиката на психологическия, на реалистическия театър. Кое ражда Радичковия абсурдистки поглед към битието?
Светът, в който живее българинът, става все по-парадоксален с разминаването между думи и дела, между лицемерния морал и безчестните действия. Радичков пише: „Човекът е същество хитро и умно, макар че през живота си повече хитрува, отколкото да усъвършенства ума си. Обикновено накрая остава излъган, обаче това не бива да му се казва.”
постановка Петър Денчев сценография и костюми Петър Митев музика Пламен Мирчев - Мирона
участват : Августин Демерджиев, Димитър Марков, Ивайло Гандев, Яна Георгиева,
Мария Панайотова, Самуела - Ивана Церовска и Димитр Несторов.
Едва ли, когато чуем „опера“ първите ни асоциации са обвързани с абсурд, парадокс, свободни асоциации, сюрреалистични видения… Точно такова забавление обаче ни предлага Алехандро Ходоровски. През палитрата от двадесетина миниатюри, свързани чрез тънката нишка на иронията, пародията, асоциацията и нестандартния хумор преминават най-различни стереотипи, социални типажи, надежди и илюзии, че живеем в един смислен и подреден свят. Ходоровски преобръща всичко това – той не само осмива останалите, дефектните типажи в системата, грешките и дупките, нулите и празнините, а в крайна сметка се подиграва и на самите нас, които си мислим, че имаме отговори, че сме по-умни от всички останали. А вероятно се надсмива и на самия себе си. Спектакълът на Петър Денчев би искал да попита кои сме и къде сме в един свят изтъкан от правила, наредби, очаквания, изисквания? Къде сме, собствено, ние хората сред морето от идеи и философски концепции за нашето съществуване? „Защо са ни отредили такъв свят?“ пита трагично-комичната пиеса чрез гласовете на своите объркани типажи. И сигурно има основание, че са ни отредили точно такъв свят. Защо ли? Предстои ви да видите.