Начало История Програма Концерти, събрания Билети Постановки Актьори Зали Архив Обяви Контакти

Вход






Забравена парола
Начало
НОВИНИ PDF Печат Е-мейл
Уважаеми приятели, поради специфичната епидемична обстановка в страната се отменя гостуването на спектакъла на Габровският драматичен театър в Сливен "Любовни истории" на 15 ноември. Можете да върнете закупените билети на касата на театъра всеки работен ден от 10 до 18 часа.


Във връзка със заповедта на министъра на здравеопазването за въвеждане на временни противоепидемични мерки,
НАПОМНЯМЕ, че при закупуване на билети и посещение на театрални постановки трябва да носите със себе си :
* зелени сертификати за ваксинирани или преболедували КОВИД-19;
* отрицателен резултат от проведено до 72 часа преди влизане в салона на театъра изследване по метода на полимеразно верижна реакция за КОВИД-19
* бърз антигенен тест
Всичко това трябва да бъде удостоверено чрез валиден документ.
Тези условия не се прилагат за лица до 18 годишна възраст.



Във връзка с обявените пандемични условия, ВСИЧКИ ПРЕДСТАВЛЕНИЯ на сцената на Сливенския театър до края на м. октомври ще се състоят през м. ноември в допълнително обявени дати. Всички закупени билети ще бъдат валидни без заверка. Извиняваме се за създаденото неудобство.



ПОЧИНА НИКОЛАЙ НЕДЯЛКОВ

След дълго и мъчително боледуване, на 71-годишна възраст, почина театралният критик Николай Недялков, директор на Сливенския драматичен театър „Стефан Киров“ в периода 2006-2018 година.
Дълбоко скърбим за загубата на театралния ръководител, колегата и приятеля!
Николай Недялков е директор на Драматичния театър в Сливен от сезон 2006/2007 година. Той полага усилия да създаде нова млада трупа в театъра, дава поле за изява на млади режисьори и артисти, продължава традицията да завръща в Сливенския театър театралните авторитети, преминали през неговата сцена. Повече от десет години Николай Недялков поддържа огъня на Есенния театрален салон в града под Сините камъни. По негова идея е издаден Летопис на Сливенския театър 1918-2018 г., посветен на 100-годишнината от неговото създаване.
В навечерието на 100-годишния юбилей на сливенския професионален театър, дългогодишният директор на Сливенския драматичен театър Николай Недялков бе удостоен с почетния знак на Министерството на културата „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики – златен.Отличието му беше присъдено за цялостен принос в развитието на българската култура.
Преди да заеме поста директор на Сливенския театър, Николай Недялков е преподавател в специалността Актьорско майсторство в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Бил е директор на Драматичния театър „Адриана Будевска“ в Бургас и на Младежкия театър „Николай Бинев“ в София. По-рано работи като организатор в Студията за игрални филми в Националния Киноцентър. Автор и съавтор на филмови сценарии.
Последно сбогом на г-н Недялков от театралния колектив, който работи под негово ръководство 12 години! С благодарност и поклон си спомняме за него! Светла е паметта за неговото присъствие в Сливенския театър!
За Николай Недялков и неговата преданост към театъра – аплодисменти!


СЪЮЗ НА АРТИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ




На 06.09.2021 год. ДТ "Стефан Киров" въведе електронна система за продажба на билети.
Както на каса, така и онлайн може да запазите или закупите своите билети. Заплащането става по удобен за вас начин.
ВИЖТЕ ТУК




ОТИДЕ СИ СЛИВЕНСКИЯТ СИРАНО ДЬО БЕРЖЕРАК

На 57-годишна възраст почина актьорът Иво Кръстев, част от трупата на Сливенския драматичен театър в периода 1988-1993 година.

В летописа на Сливенския театър той остави над 15 театрални образа, между тях върховата си роля на Сирано дьо Бержерак от пиесата на Едмон Ростан. На сливенска сцена той работи с режисьорите Борислав Чакринов, Стайко Славов, Галин Стоев, Иван Добчев, Симон Шварц и др.

Роденият на 8 юли 1964 г. в Русе Иво Кръстев завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1988 г., в класа на проф. Сашо Стоянов. Веднага след завършването на висшето си театрално образование, започва работа в Сливенския драматичен театър, който по това време е люпилня на театрални кадри. Дебютира в много награждаваната пиеса "Чичовци" по Иван Вазов на режисьора Борислав Чакринов, с ролята на Мирончо през 1988 година. Същия сезон играе Марин от пиесата на Николай Хайтов "Пътеки“ с режисьор Николай Мандаджиев. Отново в постановка на Борислав Чакринов, през 1989 г. се превъплъщава в Ловеца от „Разбойник“ на Карел Чапек.

Иво Кръстев има удоволствието да участва в „Малки Таргедии“ на Велимир Хлебников, под режисурата на Александър Пономарьов. През 1990 г. играе в друга знакова пиеса на Сливенския театър – „Свирепо настроение" по Иван Вазов и Йордан Радичков, с режисьор Иван Добчев. Той е Племенникът в "Добрият човек от Сечуан" на Брехт, отново с режисьор Иван Добчев, през същия сезон. Същата 1990 г. играе ролята на Джон Смит в комедията на Рей Куни "Между два стола" с режисьор Стайко Славов.

През сезон 1991/1992 г., в най-новата история на Сливенския театър е записано участието му в "Перуките" от Петер Карваш с режисьор Борислав Чакринов, както и ролите му на Андре Марешал в "Наздраве" от Пиер Шано и на Джордж Пиджън от "Секс, лъжи и ... кекс" на Рей Куни, с режисьор Стайко Славов. Иво Кръстев е Александър в "Илюзията" на Пиер Корней, с режисьор Галин Стоев и Годеникът в "Дулсинея Тобоска" от Ал. Володин, с режисьор Иван Добчев.


В пиесата на Дарио Фо "Няма да платим, ням да платим" на Дарио Фо с режисьор Минчо Събев през 1993 г. играе 5 роли, от гробар до инспектор.

През 1993 г. идва ред на коронната му роля на Сирано дьо Бержерак в едноименната пиеса на Едмон Ростан, под режисурата на Симон Шварц, с която постига много добър успех.

Иво Кръстев остава в Сливенския театър 5 години, след което постъпва в състава на Русенския театър.

Светлина по пътя му към небесния театър! Аплодисменти за неговата нестихваща любов към актьорското поприще, на което посвети живота си!

 


 


" МОНИТОР " за „Интервю за работа“ в София

„Интервю за работа“, което ще издържиш с усмивка

Пресъздадено на театралната сцена, интервюто за работа невинаги е разтърсващото катарзисно преживяване от „Шведска защита“ на Жорди Галсеран, поставящо на изпитание най-дълбоките човешки устои. Понякога то може да е и няколкоминутна лежерна закачка, представяща възможната типова ситуация като забавен скеч с предизвестен край: независимо дали кандидатствате за ръководител на проект, или се явявате на кастинг за роля; без значение дали сте мравка, търсеща редово място в нечий престижен мравуняк, или сте човек, „препитван“ от робот – дори да направите челна стойка, докато рецитирате Шекспир на иврит, работодателят пак ще иска още нещо. Или нещо друго.
Така е и в ситуационната комедия на французина Матиас Сение „Интервю за работа“, събрала 10 тематични миниатюри за иначе драматичния антагонизъм кандидат-бъдещ шеф. Зад привидно незлобливия хумор обаче наднича сериозен социален проблем на глобалното ни съвремие: как да намериш място на пренаселения пазар на труда, където работодателят обикновено се чувства пълновластен господар, диктуващ правилата. При това – без да губиш достойнството си.
Отговора търсят актьорите Албена Михова, Августина-Калина Петкова, Петко Венелинов и Велизар Емануилов, които на ротационен принцип се изреждат да го играят началници и/или бъдещи подчинени в различните фрагменти. Албена Михова е ненадмината в стихията само с едно вдигане на вежди или извиване на устни да разсмее залата. Не й отстъпва и Венелинов. Изненадваща е Августина-Калина, която познаваме с баладичното й изпълнение в „Зарови ме в небето“. Тук младата актриса показва богат комедиен талант, на моменти на ръба между словесния и физическия театър, без да е банална. Чудеса от храброст и тонове енергия хвърля на сцената и талантливият дебютант Велизар Емануилов.
Работодател на всички тях е режисьорът Владимир Петков, френски възпитаник, който и е превел пиесата на Матиас Сение от езика на Молиер. С присъщия си финес той е направил от всеки откъс динамично и забавно зрелище, по френски маниер гарнирано с песни. „Това, което сближава българския зрител с тази драматургия, са взаимоотношенията между слабия и силния – този, който отива на „Интервю за работа“, моли за работа, и този, който има изисквания. Тук се поставя и въпросът как властта упражнява силата си спрямо малкия човек, който е готов на всичко, само и само да има хляб. Основната идея е как в тези взаимоотношения да запазим достойнството си. Да запазим човешкия си облик... Иначе стигаме до взаимоотношения, които са предвестник на един нов робовладелски строй“, коментира в неотдавнашно интервю Владо Петков.

Авторската музика е на Мишо Шишков-син, а текстовете на песните са на Иван Димитров. Сценограф е Николай Николов. Продукцията е на ДТ „Стефан Киров“ – Сливен, а в София се играе в Theatro.

Ира Димитрова, Монитор, 22.06.2021 год.



Измина една година от кончината на актьора Тодор Близнаков – едно от известните лица в най-новата история на Сливенския драматичен театър „Стефан Киров“.

Името му остава да живее в театралния летопис на Сливен с неговите многобройни роли на сцената на Сливенския театър, съхранени в паметта на театралната гилдия и публика. С респект, тъга и обич си спомняме днес за Тодор Близнаков и най-ярките му превъплъщения на сливенска сцена:

- Иван Антонов от „Римска баня“ от Станислав Стратиев, режисьор Тодор Колев, сезон 1981/82

- Хилавият в "А на сутринта те се събудиха" от Василий Шукшин, реж. Пламен Марков, сезон 1981/82

- Святополк от "Вавилонската кула" на Маргарит Минков, реж. Пламен Марков, сезон 1982/83

- Жадов в "Доходно място" от Ал. Островски, реж. Елена Цикова, сезон 1984/85

- Пантино в "Двамата веронци" на Шекспир, реж. Елена Цикова, сезон 1985/86

- Константин в "Мата Хари" от Недялко Йорданов, реж. Слави Шкаров, сезон 1983/84

- Ляпкин-Тяпкин в "Ревизор" на Гогол, реж. Слави Шкаров, сезон 1986/87

- Шаргаевв "Праг" на Алексей Дударев, реж. Слави Шкаров, сезон, сезон 1984/85

- Отец Вартоломей – "Молиер или Съзаклятието на лицемерите" от Михаил Булгаков, реж. Слави Шкаров, сезон 1987/88

- Варлаам – в "Чичовци" от Иван Вазов, реж. Борислав Чакринов, сезон 1988/89

- Чиновникът в "Лов на диви патици" от Ал. Вампилов, реж. Борислав Чакринов, сезон 1986/87

- Фьодор в "Вдовишки параход" от И. Грекова и П. Лугин, реж. Борислав Чакринов, сезон 1985/86

- Сарафанов в "По-големият син" на … Вампилов, реж. Борислав Чакринов, сезон 2004/2005

- Войницки в "Вуйчо Ваньо" от Антон Чехов, реж. Иван Урумов, сезон 1993/94

- Ервин в "Място за дивеч" от Франц Ксавер Крьоц, реж. Иван Урумов, сезон 1994/95

- Гласът на зрението и едно от божествата в "Малки трагедии" от Велимир Хлебников, реж. Александър Пономарьов /Русия/, сезон 1989/90

- Методий в "Опакометаморфози" по Валери Петров, реж. Маргарита Младенова, сезон 1988/89

- Шушляка в "Свирепо настроение", театрална бесовица по Вазов и Радичков, реж. Иван Добчев, сезон 1989/90

- Мистър Райс в „Моли Суини“ от Брайън Фриъл, режисьор Борислав Чакринов, сезон 2008/2009


Поклон пред паметта на колегата, актьора и приятеля!


 

 

НАГРАДА ЗА РЕЖИСУРА
на Дамян Тенев
за спектакъла “Една торба барут ”
по Йордан Йовков
на ДТ “Стефан Киров” - Сливен
на Международния фестивал
ДРУМЕВИ ТЕАТРАЛНИ ПРАЗНИЦИ НОВА БЪЛГАРСКА ДРАМА 2018.



"ХЛЯБ В ДЖОБА" от Матей Вишниек с режисьор Веселин Петров, спечели ПЪРВО МЯСТО на Националния конкурс за млад театрален режисьор на името на Слави Шкаров, организирано от ДТ „Сава Огнянов“ Русе.
Честито !


Представлението "Хляб в джоба" на сливенския театър е селектирано за участие във фестивала "Младите в театъра" в гр. Ловеч. Ще бъде представено на 4 октомври от 18 часа в камерната зала на театъра в Ловеч.



За първи път Сливенският театър ще гостува на сцената на театър "Азарян" в София на 15 октомври от 18.30 часа с представлението "Козметика на врага".


,,СЕМЬОН" ще бъде представен на XII Международен театрален фестивал на моноспектаклите ,,Соло" на 6 октомври тази година в Москва!За ,,Семьон" това ще бъде трети поред фестивал в Русия, в който ще вземе участие! Режисьор на спектакъла е Ивайло Гандев, а самият Семьон е Димитър Марков.
За първи път извън България моноспектакълът бе представен във Воронеж в рамките на Международния фестивал на изкуствата ,,Платонов" и предизвика фурор в родния град на автора.
Второто представяне на чуждестранна сцена бе в Санкт Петербург на Международния фестивал на моноспектаклите ,,Монокъл" и получи отличие за философско-психологически прочит на прозата на Андрей Платонов.
Няма как да не се гордеем и да не споделим с вас радостта ни! А на екипа, който стои зад ,,Семьон", пожелаваме успех и на добър час !



"ХЛЯБ В ДЖОБА" от Матей Вишниек в превод на Огнян Стамболиев режисьор Веселин Петров, сценограф Михаела Добрева, композитор Георги Атанасов е селектиран за участие във Второто издание за награда на млад театрален режисьор на името на Слави Шкаров, организирано от ДТ „Сава Огнянов“ Русе. Спектакълът ще се играе на 12 октомври в камерната зала на Русенският театър от 17 часа! УСПЕХ!



"НЕПОПРАВИМО" от Щефан Фьогел във Варна на 13 юли /събота/ от 21 часа на сцената на Римски терми. Намиращите се в югоизточната част на Варна Римски терми са най-голямата обществена антична сграда, открита досега в България. Сравнително добре запазените стени очертават внушителна постройка, изградена на повече от 7000 кв.м. площ.

 

 

 

 

 


 


Уважаеми колеги,

През последната седмица се появи публикация във вестник “Дневник” (30.06.2020), озаглавена “Сектор “Култура” ще получи европейско финансиране за възстановяване на след кризата”. Тази статия резюмира среща, на която са присъствали министрите на културата, на труда и социалната политика, вицепремиерът Томислав Дончев и представители на общини - не се уточнява кои са те. Текстът изтъква, че препоръките на Европейската комисия, с които е придружена помощта са за продължаване на реформите в културата. В тази статия също така присъстват цитати на думи, казани от г-н Асен Асенов, директор на Фондация “ЕДНО за култура и изкуства”, в които на произволен принцип е споменат Сливенският драматичен театър “Стефан Киров”.

Г-н Асенов изтъква, че са необходими реформи в сферата на културата, с което сме склонни да се съгласим. Но изказването му като че ли не е съобразено с познанието на локалната ситуация. Заедно с това той съобщава, че сливенската публика вероятно е лишена от диференциран сценичен културен продукт поради наличието на театър с щатна трупа в града. Бихме искали ясно да заявим, че Сливенският театър има дълга биография в театралната история на България. Всеки един регионален център в България има своята специфична ситуация, моментно развитие и институциите, които съществуват в него се съобразяват с този контекст и развитието на рецептивния капацитет на неговата публика. Историческото развитие на българския театър е силно свързано, както с неговата образователна, така и естетически възпитателна функция, която все по-често се измества от политиките на културните индустрии. Трудно можем да се съгласим, че изкуствата и културата са преди всичко социална услуга, а не конгломерат от функции и рецепции.

В настоящата ситуация Драматичен театър “Стефан Киров” Сливен работи спрямо условията за финансиране, които предлага Министерство на културата, поддържайки балансиран репертоар, съобразен с националните реалности. Театърът има своята локална и регионална функция да поддържа местния културен живот и да отговаря на предизвикателствата на времето спрямо своята функция определена от Закона за закрила и развитие на културата. В настоящата ситуация, със съществуващата заплаха от COVID-19, която е все по-трудно предвидима и предлага нови предизвикателства пред управлението и творците, ние смятаме, че трябва да поддържаме линията на театъра като място за общуване, среща, разговор и дебат. Това не означава, че се противопоставяме на възгледите за жанрово разнообразие, за диференциация и увеличаване на рецептивния капацитет на публиките. Но това би могло да стане само в партньорство с настоящите институции, чрез интегрален подход за развитие на творческите състави, публиките; на базата на публично-частно партньорство, а не чрез отстъпване на вече установени центрове.

Драматичен театър “Стефан Киров” Сливен вече има известна биография с различно функциониране от това на щатен репертоарен театър. В периода от 1997-ма до 2000-та година той беше със статут на свободна сцена, което декласира институцията и областния град от свой собствен театър. За сметка на това сцената на театъра се превърна в пространство за комерсиални проекти и гостувания, които вместо да разширят контекста и да включат града в един нов поток от идеи и експерименти, сринаха местните рецептивни нагласи. Намеренията са едно начало, но реалностите и ресурсите, с които разполагаме са онова, което определя фактическите резултати. Практиката от близкото минало показва, че разрушаването на структурата на един репертоарен театър с щатна трупа много бързо води до упадък и на постановъчните практики, до невъзможност за истинско театрално производство. България е държава с намален демографски потенциал и това значително стеснява възможностите за попълване на техническите, административни и артистични кадри, а бързото разграждане на трупите води до упадък на професионалното качество. Дори наличието на силна социална политика не би могло да компенсира този едновременно социален, икономически и образователен разлом, определен от дисбалансите в сектора.

След продължителни усилия на обществеността, статутът на Сливенския театър бе възстановен след 2000-та година, макар и в ограничени рамки. В тази сложна ситуация на разрушени традиции и обществени навици управата на театъра започна да гради своето лице отново - с нов репертоар, с нови лица. Управлението на театъра създаде и фестивал - “Есенен театрален сало”, който да предлага на местната публика най-добрите заглавия от националния афиш. Наши спектакли са гостували и на редица фестивали в чужбина. Бихме се радвали и на партньорство, което да ни позволи да показваме и чуждестранна, разнородна и мултижанрова продукция.

Искаме да изразим своето силно смущение от тези изказвания на едро, в които беше включен нашият театър. Ние сме отворени за всякакво партньорство, но не сме съгласни да бъде неглижиран потенциала, който съществува в града и театъра.


Екипът на Драматичен театър “Стефан Киров” Сливен

Директор: Радост Костова



ПРОЩАЛНО
за Емил Кьостебеков,
директор на Сливенския драматичен
театър от 1975 до 1981 година

Отиде си на 89-годишна възраст всеотдайният рицар на театралното изкуство Емил Кьостебеков – един безкористен, честен и достоен човек, посветил целия си живот на театъра. Шест години от театралната си кариера той отдаде на възхода и развитието на Сливенския драматичен театър и обогати историята му със светли примери за успешна репертоарна и кадрова политика.
Едно от най-значимите постижения в директорския мандат на Кьостебеков е установеното творческо сътрудничество с уникалния режисьор Любен Гройс, поканен да работи в Сливен първоначално над Шекспировата „Комедия от Грешки“, с която се открива сезонът 1976/77 година. След неописуемия успех на Шекспировата постановка, в края на 1978 г. Любен Гройс създава в Сливен авангардния си спектакъл „Тартюф“ по Молиер, посрещнат възторжено от театралните ценители.
По времето на Емил Кьостебеков сливенският театър прави първото си международно турне в четири града на тогавашната ГДР, където пиесата на Гройс „Комедия от грешки“ се посреща с голямо внимание. При гостуването по-късно на театралите от Гера, режисьорът Рюдригер Фолкмер поставя на сливенска сцена „Кавказкият тебеширен кръг“ от Б. Брехт. Международните контакти на театъра се развиват с гастроли под Сините камъни на Тернополски театрали от тогавашната УССР, когато режисьорът Загребелни поставя в Сливен „Сините елени“ от Ал. Коломиец. В отговор, в гр. Тернопол, сливенски екип в лицето на режисьора Богдан Красински и художника Евгени Вълев поставя „Тази малка земя“ от Г. Джагаров.
Шестодишното творческо присъствие в Емил Кьостебеков в Сливен е белязано от редица ярки постижения и високи отличия на прегледите на българската драма и театър. Благодарение на него, сливенският театър поставя за първи път у нас пиесата „Лазарица“ на Йордан Радичков. Още в началото на директорския му мандат е поставена комедията на Йовков „Милионерът“ с режисьор Никола Петков, за която, на Йовковите театрални празници в гр. Добрич, театърът получава награди за режисура, сценография и актьорско майсторство на Велко Кънев, Ваня Тодорова и Марина Кьостебекова. Сливенският театър се представя отлично и на прегледа на детската пиеса в Търговище, с пиесата на Борис Априлов „Игра на кукли“, където печели награди за режисура, сценография и актьорско майсторство.
Емил Кьостебеков поставя и началото на пантомимното изкуство в Сливенския театър. Той назначава първия пантомимичен състав с участието на Мария Неделчева, Огнян Жеков, Петър Стефанов. Той кани в Сливен големия български мим Вельо Горанов за режисьор на първите пантомимни спектакли като „Пигмалион – 180“, които записват достойни страници в театралната история на Сливен.
Още в началото на мандата му се прави първата копка на новата театрална сграда. Преименуването на театъра в Сливен от Георги Костов на Стефан Киров Кьостебеков постига в края на 1978 г., за честването на 60-годишнината на професионалния театър в града. То се открива с премиера на друга забележителна постановка – „Експеримент с благородните царски елени“ от Генчо Стоев, за която театърът печели награди на Шестия национален преглед на българската драма и театър. По негово време и с негово съдействие Николай Априлов създава Детската театрална студия към театъра.
Сливенският период на Емил Кьостебеков започва и завършва с вливането в сливенската трупа на талантливи млади театрални попълнения. Ярки резултати дава в началото на мандата му работата с артистите от класа на Апостол Карамитев. Малко преди да напусне театралното кормило в Сливен, той приобщава режисьора Красимир Спасов като главен художествен консултант на театъра и приема в състава младата смяна от ВИТИЗ, начело с младия режисьор Пламен Марков. Тогава театралният директор Емил Кьостебеков прави поредното успешно талантливо попълнение на трупата с артистите Ивайло Христов, Атанас Атанасов и Йорданка Стефанова.
Към делото на Емил Кьостебеков колективът на Сливенския драматичен театър се отнася с дълбока признателност. Скърбим за театрала, човека и твореца Емил Кьостебеков. Изразяваме искрените си съболезнования на неговите близки. Поклон пред светлата му памет!
Драматичен театър „Стефан Киров“ - Сливен




РАДОСТ КОСТОВА Е НОВИЯТ ДИРЕКТОР НА СЛИВЕНСКИЯ ТЕАТЪР
Актрисата Радост Костова е новият директор на Сливенския драматичен театър „Стефан Киров“. Тя спечели конкурса на Министерството на културата за директор на театъра, проведен на 24 юли миналия месец и от началото на август встъпи в длъжност. Радост Костова е носителка на наградата „Аскеер 1993“ за изгряваща звезда, за ролята си на Госпожица Юлия в едноименната пиеса на Аугуст Стриндберг, поставена на сливенска сцена от режисьора Галин Стоев. Повече от седем години Костова беше зам.-кмет на Община Сливен по културата и социалните дейности, по време на мандата на кмета Йордан Лечков.
Радост Любомирова Костова е родена в Сливен. Завършила е ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1988 година, в класа на проф. Сашо Стоянов и проф. Цветана Стоянова. Първите си стъпки на професионална сцена прави в Сливенския драматичен театър. По-късно работи в Младежкия театър и като актриса на свободна практика, с успешни роли в Театър 199, Театъра на армията и Народния театър. Била е преподавател в Нов български университет. Участва и в киното, носителка е на национални награди.
Радост Костова се представи най-силно от всичките четирима кандидати за театрален директор на Сливен. Тя наследява на директорския пост театроведа Николай Недялков, който оглавяваше Сливенския театър през последните 12 години.
На Радост Костова се падна честта и отговорността да проведе тържественото честване на 100-годишнината на Сливенския професионален театър, което ще се състои на 18 септември 2018 г., по време на традиционния Есенен театрален салон.
Г-жа Костова ще бъде представена официално на 24 август от зам. министъра на културата Румен Димитров.


























ДЪЛГОГОДИШНИЯТ ДИРЕКТОР НА ДТ " СТЕФАН КИРОВ " - СЛИВЕН НИКОЛАЙ НЕДЯЛКОВ ЩЕ БЪДЕ УДОСТОЕН С ПОЧЕТНИЯ ЗНАК НА МИНИСТЕРСТВОТО НА КУЛТУРАТА
" ЗЛАТЕН ВЕК " - ПЕЧАТ НА ЦАР СИМЕОН ВЕЛИКИ - ЗЛАТЕН.
ОТЛИЧИЕТО ЗА ЦЯЛОСТЕН ПРИНОС В РАЗВИТИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА ЩЕ ВРЪЧИ МИНИСТЪРЪТ НА КУЛТУРАТА БОИЛ БАНОВ НА ЦЕРЕМОНИЯ В МИНИСТЕРСТВОТО НА КУЛТУРАТА.



ПИЕСАТА "ИСТИНАТА" Е ПОКАНЕНА ДА ОТКРИЕ ТЕАТРАЛНИЯ СЕЗОН В ХАНОВЕР, ГЕРМАНИЯ! НА 14 СЕПТЕМВРИ МАРИЯ САПУНДЖИЕВА, ИВАН БЪРНЕВ, ИВАЙЛО ГАНДЕВ И ТАНЯ ЙОРГОВА ЩЕ ГОСТУВАТ ПРЕД БЪЛГАРСКАТА АУДИТОРИЯ НА ПРОВИНЦИЯ ДОЛНА САКСОНИЯ. ДО СКОРО, ПРИЯТЕЛИ!





















***************************************************************************************
ЕКИПЪТ НА СПЕКТАКЪЛА "СЕМЬОН" СТЯГА КУФАРИТЕ ЗА ВОРОНЕЖ. ДИМИТЪР МАРКОВ, ИВАЙЛО ГАНДЕВ, БОЯН ЛАЗАРОВ И ИВАН ГЕОРГИЕВ ЩЕ ПОЛЕТЯТ НА 13 ЮНИ КЪМ МЕЖДУНАРОДНИЯ ПЛАТОНОВСКИ ФЕСТИВАЛ. УСПЕХ!

 

 


 


на 11 юни 2021 година в Сливен
П О Ч И Н А
актрисата
М А Р И Я Н И К О Л О В А
Поклон пред актрисата, която се радваше на истинската обич на публиката и колегите си.
Да! Няма незаменими хора, но има неповторими. Мария беше от тях.


Съболезнования на семейството от ДТ "Ст. Киров"
Опелото ще бъде на 12 юни от 13 часа в църквата "Св. София" - гр. Сливен.

 

 





 
На 16-ти януари 2021 год. в София

ПОЧИНА

актьорът БОРИСЛАВ СТОИЛОВ

Той беше част от трупата на Сливенският театър през 1985/1990 година.
Невероятен човек, всеотдаен актьор, истински приятел, обичан колега.

ПОКЛОН, БОРЕ!


ДТ "Стефан Киров"








 


Сбогом, Боре!
Скъпа и светла е паметта за твоето творческо присъствие в Сливенския театър! С благодарност и поклон си спомняме за него!
За актьора Борислав Стоилов и неговата отдаденост на театралното изкуство – аплодисменти!
Колективът на Сливенския драматичен театър.
 
Следваща >